Пристигам на училище в Понеделник, хванал за ръка Сиска. Тя нещо ми разказва, май как е ходила с Мимето по магазини да си търси ново яке.
Влизаме в класната стая. А сега сещате ли се за онези моменти във филмите, когато главният герой влиза на някакво супер оживено място и щом той стъпи, и всичко затихва, впило погледа в него.
Нещо такова стана и в нашия случай.
Стоим. Народът ни гледа. Ние продължаваме да стоим.
Изведнъж от последните чинове се чува стъписан глас:
- Я глей, Сисито ходи със Стоян!
В следващия момент се развива някаква сцена от „300”. Приятелките на Анастасия се спускат към нея и я дърпат за клюки. Аз се пробутвам към чина, сядам и въздишам дълбоко.
- Е браво, бе! Тва как точно се случи?
- Георги, що не идеш при момичетата отсреща. На тях детайлите в разказите повече им се отдават! - Измрънках на момчето, седящо до мен на чина.
- Кажи сега, де. Ходиш ли с нея? –
- Да.
Влиза учителката. Час по „Свят и личност”. Анастасия сяда пред мен и продължава нещо да си шушука с Кал ...