3 jul 2008, 23:36

Разхвърлян репортаж от едно бедствие...

  Prosa » De humor
2K 1 17

Obra no adecuada para menores de 18 años

1 мин за четене

Тя рипна от кревата и чорлава излезе на балкона.
Гурлите пълзяха по затворените ú очи, а кучетата даже не скимтеха.
Страшен тътен събуди обитателите на кроткия квартал... (не се чете, бел. на редактора).
Панелните обители се разтресоха в оргазмен гърч...
Ех, помисли си Тя, що и мен такъв гърч не ме разтресе...
И те, така...

В същото време, в другия край - там нейде, край град... (не се чете, бел. на редактора) в зеленото предградие... (не се чете, бел. на редактора), един младеж се сепна от внезапно нарушилия еротичния му сън гърмежжжж...
Той рипна, дори преди малкият да рипне.
- Мамка му и чез... - Изруга младежът, като помисли, че ония говеда от електроразпределителната компания са вързали жиците на късо и електроцентралата край Искъро е дала фира.
- Мамка му!
Повторно изруга той.
- Да беха изчакали да си купим качествен УПС!
И на секундата, с един левски скок се озова пред сървъра.
Добре, че климатикът работеше нонстоп на 16 градуса, за да охлажда жежките страсти, идещи откъм сайта от неспалите цела нощ потребители откровенски, които освен пУетичните си и прозаични занимания, извършваха и любовни такива.
Е, верно, че беха виртуални, но пък беха тоооолко жежки, че чак клавиатурата от черна беше порозовяла.
(Щото беше съвременна, та не я беше толко срам. Виж, ако беше от по-старо поколение - направо щеше да е кармазъ!)
- Бахмааму! - рече си момчето - Чудим се аз, откъде такива сънища... Ми то компа ми до главата, а юесби-то - в ухото ми - директен превод на данни, въздишки и пъшкания! Е, аз да не съм от железо, дейба! Е, поне част от мене е...
И се ухили доволно, не предполагайки, че след некоя и друга десетилетка железото в него щеше да е оскъдно... но дали щеше да доживее тези десетилетки?

Тя вече беше измила залепналите си очи и се запъти към поредния (вероятно) напрегнат работен ден след поредната (вероятно) пропиляна в сънища гореща нощ...

А тътенът откъм N-ското поделение се усилваше с все по-мощни вибрации.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...