Разказ за дивите и дивите по душа
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха по коридора, неспособни да го догонят.
— Ъъъ… Ани? – примигнах. – Това брат ти с кучето ли беше?
Звънецът беше бил и коридорите моментално се изпълниха с ученици. Ани излезе от стаята и застана до мен не по-малко учудена.
— Димо! – кресна тя на брат си, но момчетата вече бяха свили настрани. – Ерика, да знаеш, нищо не си видяла.
— Аз не, но камерите със сигурност – отвърнах.
Беше последния месец на учебната година и всичко вървеше добре с изключение на изкълченият ми глезен, който постоянно ми натякваше колко саката съм.
— Ау! Не, не мога. Боли ме – слизането по стълбите се превърна в истински ад. Отиването до закусвалнята беше цяло предизвикателство и аз май щях да си остана гладна.
— Качва ...