Мила живееше с още едно момиче от нейния курс. Стаята беше малка, светла и приятна - на втория етаж... Единственият недостатък беше, че с тях живееха хазяите... Те бяха възрастни хора - пенсионери, Мила не знаеше на колко точно години, но от нейната гледна точка на младо момиче им даваше около 65 - 70. Хазяйката беше мила жена, почти нечуваща, много добра домакиня и фактът, че имаше двама възрастни синове - ергени и тежеше вече... Те живееха в големи градове, упорито отказвайки да се женят и да осигурят на женицата потомство, за което да се грижи и да запълва свободното си време... Тя учеше момичетата да готвят, да шият, да плетат... хранеше ги, когато закъснеят от лекции... Подсъзнателно се усещаше, че я е страх от мъжа и - той имаше думата за всичко, непрекъснато я упрекваше, дори и вдигаше скандали... Хазяинът - висок, достолепен, силен за възрастта си мъж, искаше да държи винаги всичко под контрол, да знае всичко, да е компетентен, да командва... Това дразнеше и момичетата, но квартирата беше хубава... и нямаше повод да се изнесат... Контролираше всичко - кой влиза, кой излиза, къде отива, кога се връща, дори следеше момичетата кога ходят до тоалетна, по колко пъти се къпят... подслушваше ги когато имат гости и особено когато при Мила идваше приятелят и... Нарочи Мила и започна тайно да я преследва - винаги намираше повод, някаква измислена причина, да влезе, да я извика, или просто да и чете конско... Изчакваше я да излезе от банята и докато е още по халат я викаше - уж я търсели по телефона... тайно я оглеждаше от глава до пети и гледаше жадно при всяко малко движение, да се поотвори халата и и да види част от младото и стегнато тяло... Използваше винаги случаите, когато хазайката гостуваше на синовете си, за да ги кани... нито веднъж не се съгласиха, а вечер се заключваха, чувайки как обикаля около стаята им... В нахалството си стигна дотам, че винаги когато се засечаха с Мила в коридора насаме, да и пуска трескаво ръце, хващайки нейните и говорейки как стените били тънки, той чувал всяко движение и неговото легло плачело за нея... Шепнеше и треперейки и държейки я здраво за ръцете "Мила, Милаааа, дете, детееее...". Мила беше отвратена - постъпките му не подхождаха на възрастта му... по-скоро можеше да го възприеме като строг дядо, но като любовник... никога... Започна все по-рядко да излиза от стаята, не се прибираше, повръщаше и се от всяка възможност да го срещне и види... стараеше се поне да има и други хора около нея... Един ден - началото на лятото, той беше започнал да прави някакви ремонти в приземния етаж, там също даваха стаи под наем... Видя я, че се прибира и я повика - току-що пощальонът оставил писмо - за нея... Мила се приближи, но не прекалено... а той, виждайки колебанието и, каза "Влез де, влез... оставих го вътре..." Мила остави вратата отворена и влезе. Хазяинът и подаде писмото, Мила го хвана, но... той не го пускаше... Държеше го здраво, а тя го дърпаше... С внезапно движение той я издърпа, хвана я здраво за ръцете... Мила се мяташе и всячески се опитваше да се измъкне... опита се да вика... Беше я хванал здраво... с нея отиде до вратата и я затвори, тя се гърчеше, хапеше го, риташе го... опитваше се да го нарани... но напразно... Това още повече го разпалваше и възбуждаше... Неподозираната сила на насилието беше взела власт над нея... Мила просто не можеше да повярва, че нещо толкова ужасно може да и се случи, все си мислеше, че ще се отскубне, че малкото останал здрав разум ще го накара да я пусне, виждайки колко отчаяно се бори тя... напразно... Ръцете му вече шареха през дрехите и по младото и тяло, стигаха до най-интимните и места... Натискаше я с такава сила, че тя дъх не можеше да си поеме, не можеше нито да вика, нито да се съпротивлява, болката беше завладяла съзнанието и тялото и... Гаврата с тялото и беше дълга и мъчителна... Ближеше я, хапеше я, смучеше я, проникваше с пръсти в нея, със старческия си член... Пръхтеше и грухтеше в лицето и... повтаряйки "Мила, Милааа... дете, детееее "... Разбрала, че е безмислено да се бори, че той може да я нарани още, обзет от тази дива похот, Мила се беше предала, само се молеше дано свърши всичко това по-бързо... Старецът най-накрая удовлетвори мръснишките си страсти, Мила дори не искаше да го гледа, нито да го докосва, както я принуждаваше той... искаше и се той да умре, докато свършва... Усетила, как натискът му намалява, тя го отблъсна с последни сили, не помнеше как изхвърча оттам, как се качи и влезе в стаята си... Заключи се, седна на леглото, сви главата между коленете си и... заплака... Това не беше плач - беше вой, като наранено животно, от срам, от погнуса, от безсилие... Не помнеше колко време е плакала... В главата и се появи една-единствена мисъл - да изчезне оттам... Усети се как става, цялото и тяло я болеше, появиха се първите синини... Започна бързо да събира багажа си... само най-необходимото, другото... после някой щеше да и го вземе... Събра един сак, дори не помнеше дали се оправи, излезе бързо от стаята и тичайки, хвърли ключа... Чу се звук от счупено стъкло... Знаеше, че никой няма да и повярва... никой не беше видял, нито чул... Хазяинът беше "достоен член на обществото"... мъж с авторитет... А тя беше никоя... момиче на 20 години... Не знаеше къде ще иде... навсякъде другаде, но не и там... Никога вече...
Знаеш ли, чета и си мисля колко малко жени биха имали ТАКАВА СМЕЛОСТ да описват свободно и без задръжки преживявания от подобен род!Ти си смела и наистина ОТКРОВЕНА жена-ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ ЗА ТОВА!Дори и това да не са твои лични преживявания-прави ти чест, макар че някои не биха те разбрали!
Животът учи на неща, които е трябвало да се научат от родителите! Поздравявам те за таланта ти! Според мен пишеш много професионално! Дано мога още да те чета!
Не знам, аз моите хазаи, ако почна да описвам, то може и ода да стане:
"Хазяй ли бе, да го опишеш!"
Пък и във възрастта 48-50, а и синчетата им не бяха за испускане!
Ако е героинята от 2-та част, нищо чудно да и се е случило, защото явно не е знаела как и къде да го ритне! Рязко! Изненадващо! И силно!А се препоръчва - когато се присвие - поне още един път в лицето! Все пак към животно - по животински! Как да ритнеш и къде при самоотбрана един мъж, колкото и да е едър и силен, е почти толкова известно, колкото и за х... при девствениците! Но разказът е много, много силен и умело написан! Великолепно пишеш! Но не очаквай много хора да прокоментират тази великолепно написана серия! Много неща се искат у даден човек, за да прокоментира! Определено за мен си едно явление тук! И много е вероятно, да не си любителка, като много от нас, а наистина да си човек, свързан с литературата! Речникът, умението, чувствеността (колкото и къде трябва), реалността на сюжетите ... Така ли е? Много ще се радвам да го узная! Ако желаеш - не тук, а в пощата!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.