Мила живееше с още едно момиче от нейния курс. Стаята беше малка, светла и приятна - на втория етаж... Единственият недостатък беше, че с тях живееха хазяите... Те бяха възрастни хора - пенсионери, Мила не знаеше на колко точно години, но от нейната гледна точка на младо момиче им даваше около 65 - 70. Хазяйката беше мила жена, почти нечуваща, много добра домакиня  и фактът, че имаше двама възрастни синове - ергени и тежеше вече... Те живееха в големи градове, упорито отказвайки да се женят  и да осигурят на женицата потомство, за което да се грижи и да запълва свободното си време... Тя учеше момичетата да готвят, да шият, да плетат... хранеше ги, когато закъснеят от лекции... Подсъзнателно се усещаше, че я е страх от мъжа и - той имаше думата за всичко, непрекъснато я упрекваше, дори и  вдигаше скандали... Хазяинът - висок, достолепен, силен за възрастта си мъж, искаше да държи винаги всичко под контрол, да знае всичко, да е компетентен, да командва... Това дразнеше и момичетата, но квартирата беше хубава... и нямаше повод да се изнесат... Контролираше всичко - кой влиза, кой излиза, къде отива, кога се връща, дори следеше момичетата кога ходят до тоалетна, по колко пъти се къпят... подслушваше ги когато имат гости и особено когато при Мила идваше приятелят и... Нарочи Мила и започна тайно да я преследва - винаги намираше повод, някаква измислена причина, да влезе, да я извика, или просто да и чете конско... Изчакваше я да излезе от банята и докато е още по халат я викаше - уж я търсели по телефона... тайно я оглеждаше от глава до пети и гледаше жадно при всяко малко движение, да се поотвори халата и и да види част от младото и стегнато тяло... Използваше винаги случаите, когато хазайката гостуваше на синовете си, за да ги кани... нито веднъж не се съгласиха, а вечер се заключваха, чувайки как обикаля около стаята им... В нахалството си стигна дотам, че винаги когато се засечаха с Мила в коридора насаме, да и пуска трескаво ръце, хващайки нейните и говорейки как стените били тънки, той чувал всяко движение  и неговото легло плачело за нея... Шепнеше и треперейки и държейки я здраво за ръцете "Мила, Милаааа, дете, детееее...". Мила беше отвратена - постъпките му не подхождаха на възрастта му... по-скоро можеше да го възприеме като строг дядо, но като любовник... никога... Започна все по-рядко да излиза от стаята, не се прибираше, повръщаше и се от всяка възможност да го срещне и види... стараеше се поне да има и други хора около нея...
Един ден - началото на лятото, той беше започнал да прави някакви ремонти в приземния етаж, там също даваха стаи под наем... Видя я, че се прибира и я повика - току-що пощальонът оставил писмо - за нея... Мила се приближи, но не прекалено... а той, виждайки колебанието и, каза "Влез де, влез... оставих го вътре..." Мила остави вратата отворена и влезе. Хазяинът и подаде писмото, Мила го хвана, но... той не го пускаше... Държеше го здраво, а тя го дърпаше... С внезапно движение той я издърпа, хвана я здраво за ръцете... Мила се мяташе и всячески се опитваше да се измъкне... опита се да вика... Беше я хванал здраво... с нея отиде до вратата и я затвори, тя се гърчеше, хапеше го, риташе го... опитваше се да го нарани... но напразно... Това още повече го разпалваше и възбуждаше... Неподозираната сила на насилието беше взела власт над нея... Мила просто не можеше да повярва, че нещо толкова ужасно може да и се случи, все си мислеше, че ще се отскубне, че малкото останал здрав разум ще го накара да я пусне, виждайки колко отчаяно се бори тя... напразно... Ръцете му вече шареха през дрехите и по младото и тяло, стигаха до най-интимните и места... Натискаше я с такава сила, че тя дъх не можеше да си поеме, не можеше нито да вика, нито да се съпротивлява, болката беше завладяла съзнанието и тялото и... Гаврата с тялото и беше дълга и мъчителна... Ближеше я, хапеше я, смучеше я, проникваше с пръсти в нея, със старческия си член... Пръхтеше и грухтеше в лицето и... повтаряйки "Мила, Милааа... дете, детееее "... Разбрала, че е безмислено да се бори, че той може да я нарани още, обзет от тази дива похот, Мила се беше предала, само се молеше дано свърши всичко това по-бързо... Старецът най-накрая удовлетвори мръснишките си страсти, Мила дори не искаше да го гледа, нито да го докосва, както я принуждаваше той... искаше и се той да умре, докато свършва...  Усетила, как натискът му намалява, тя го отблъсна с последни сили, не помнеше как изхвърча оттам, как се качи и влезе в стаята си... Заключи се, седна на леглото, сви главата между коленете си и... заплака... Това не беше плач - беше вой, като наранено животно, от срам, от погнуса, от безсилие... Не помнеше колко време е плакала... В главата и се появи една-единствена мисъл - да изчезне оттам... Усети се как става, цялото и тяло я болеше, появиха се първите синини... Започна бързо да събира багажа си... само най-необходимото, другото... после някой щеше да и го вземе... Събра един сак, дори не помнеше дали се оправи, излезе бързо от стаята и тичайки,  хвърли ключа... Чу се звук от счупено стъкло...
Знаеше, че никой няма да и повярва... никой не беше видял, нито чул... Хазяинът беше "достоен член на обществото"... мъж с авторитет... А тя  беше никоя... момиче на 20 години...
Не знаеше къде ще иде... навсякъде другаде, но не и там... Никога вече...