Мамо, иска гуш!
Мамо, иска гуш!
Болницата се намираше в покрайнините на града, затова паркирането не бе затруднено през сутрешните часове.
Госпожа Ванина Белини паркира автомобила си, слезе от него, отвори задната врата и протегна ръце към седящия на задната седалка в детско столче Мони.
– Мама, ще те откопчае... и после ще отиде да вземе едни изследвания.
– Мамо, иска гуш! – протегна ръце тригодишният ù син.
– Ох, на майка! – целуна го тя по челото, притегли го в майчините си обятия и нежно го притисна и гушна.
***
Госпожа Ванина Белини седеше на един стол в кабинета на личния си лекар и държеше в ръце снимките от направения ù вчера ядрено-магнитен резонанс и ангиография.
– Съжалявям да го научите от мен – с тих глас каза докторът, но изследванията ви показват, че имате аневризма на артериите по мозъчната основа в предните отдели на Велизиевия кръг. Възможните усложнения са хеморагичен инсулт, в резултат на руптура (разкъсване) и възможна смърт. Трябва да ви оперираме незабавно!
Госпожа Белини стисна силно сключените си пръсти до болка и усети как студени тръпки полазват по гърба ù.
– Разбира се, докторе... съгласна съм. Но моят съпруг сключва важна сделка в чужбина.
– Съветвам Ви незабавно да постъпите за операция – твърдо каза лекарят.
Тя не отговори, излезе от лекарския кабинет, бръкна в дамската си чанта и извади един смартфон. След пет дълги позвънявания съпругът й отсреща вдигна и я изслуша.
– Не им вярвай на лекарите... - наставнически каза той. - Те искат само да ни вземат парите с тази операция. Успокой се! Връщам се след седмица и след като успешно приключа тази сделка за пет милиона долара ще отидем на друг лекар... и за по-малко пари.
***
Госпожа Белини се прибра в дома си. Набързо сготви вкусна храна за обяд за нея и тригодишния й син – тръгна към хола да го повика да се нахрани, но изведнъж усети тъпа пареща болка пронизваща горната част на главата й. Тя хвана главата си с две ръце, но болката се засили. Изведнъж загуби съзнание и припадна. Свлече се точно до тоалетката в хола като удари главата си в острия й горен ръб.
Тялото на Ванина падна на пода и не потрепна.
Малкият Мони бе седнал на килима в хола и си играеше с едно жълто камионче от екологично чисти материали когато чу как майка му падна на пода. Остави камиончето и стана. Малките крачета затупкаха по пода и тогава видя падналата жена.
– Мама... мама, – извика той и застана прав до нея.
Майка му не му отговори, както обичаше да прави когато чуеше думата „мама”. Мони се зачуди защо не чу гласа на майка си; не разбираше защо тя не помръдваше и не му отговаряше.
Клекна до нея и повдигна дясната й ръка с неговата ръчичка, сложи главичката си под дланта и погали косичката си. Много пъти тази ръка нежно го бе галила – но сега не помръдваше. Отново натисна надолу дланта и погали главичката си в майчината ръка и отново ръката не помръдна.
– Мамо, ставай. Мамо, иска гуш! – уплашено каза момченцето. Искаше тя да стане и да го гушне.
След като мама не стана то реши да й помогне. Изправи се, протегна ръчичка и достигна до ръба на тоалетката на майка си. Там бяха наредени гримовете й, стъклени шишенца с парфюми, кремове и женски списания. Протегна ръчичка отново и стисна бебешкото олио с което мама му мажеше дупенцето. Свали го долу, напъна с пръстчетата на двете ръце и го отвори. Изля от олиото върху дланта на едната ръка а после и на другата.
– Иска, маже мама... и мама да стане и да прави после гуш.
То постави малките си пръстчета върху гърдите й и започна да натиска колкото сила имаше. Малките ръчички галеха и натискаха майчината гръд с надежда тя да се раздвижи.
– Лаз, два... лаз, два – натискаха детските пръстчета майчината гръд. – Мамо, иска гуш!
Нежните детски ръчички натискаха и търсеха да масажират сърцето на мама.
– Мамо, ставай... мамо, студено ми е... ставай! – зарева то и очичките му пуснаха сълзи. – Мамо, иска гуш!
Мони не разбираше защо майка му не помръдваше, не му отговаряше и защо майка му не иска да стане и да го гушне.
***
Тялото на госпожа Белини беше открито благодарение на двама кабелни техници дошли да инсталират цифрова телевизия на етажа в сградата. След като усетили неприятна миризма на разлагащ се труп идваща от съседния апартамент, на този в който работили, те се обадили на полицията; после заедно разбили входната врата и открили тялото на мъртва майка и измършавяло от глад момченце седнало на пода до нея.
Спукана аневризма в мозъка бе причината за внезапната смърт на тридесет и две годишната Ванина констатираха патоанатомите.
***
На стената в хола на този апартамент продължаваше да виси снимка в сива рамка. На нея щастлив баща, усмихната майка и едногодишно дете – бяха прегърнати и изглеждаха щастливи. Бащата рано сутринта беше регистрирал търговско дружество - от малък мечтаеше да стане търговец и да забогатее независимо на каква цена.
КРАЙ
©Сър Димитри 2013
© Copyright
© Сър Димитри Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздравления за разказа!Тъжен, но много силен и въздействащ!
-
Колко мъка има по света...
-
Благодаря ти, за коментара Кирил! Прав си - добрите хора оставят след себе си добри дела.
И много странно - за голяма част от тях парите на са цел №1 в живота /вярно важни са/.
Те, копнеят да открият магията на любовта, обичта и семейството, а не /цитирам те от коментара/ -"...проклетия свят на парите и алчността...".
Поздрави на Бургас! -
За съжаление си прав за едно - добрите хора, обикновено умират неочаквано, тихо и без да пречат. Но любовта, която носят, остава да съществува дори, след края на проклетия свят на парите и алчността...
Поздрави за чудесното послание ! -
Благодаря Ви, че коментирахте Лина Светлана!
Писателите измислят и пишат истории!
МЕЧТАЯТ СИ, чрез творбите си - да се опитат да направят хората по-добри!
Но, претворяват в тях вижданията си за: - живота, природата, културата, науката, екологията, медицината, войната, политиката, омразата, завистта, вярата, надеждата, любовта...
Писател е този, който умее да напише творба - чрез която трайно да въздейства на Читателя и да предизвика емоция, да го накара да се замисли и да направи "нещо" по-добро за себе си и близките си! -
С любезното съдействие на съществуващата здравна система всеки пациент подозира всеки лекар, че се старае да припечели нещичко на негов гръб и в края на краищата липсата на доверие помага на смъртта да победи живота. Омагьосан кръг, сър Димитри, в който всички се въртим... Разтърсващ ти е разказа. Лошото е, че историята продължава и ще продължи в различни варианти да се случва, макар, че не би трябвало. Поздравявам те за избора да не я премълчиш.
-
Може би, заглавието на поредицата разкази трябваше да е "Разкази с нео/о/чакван край". За мен по-важно от това какво е мотото, е емоцията, въздействието върху Читателя!
Един "логичен завършек" на ситуация, която при други обстоятелства не би имала фатален изход може би не е толкова логичен?! Благодаря ти, че коментира. -
Къде тук е неочакваният край? Напълно логичен завършек на предвидими неща. Не казвам, че е слаб, а че е елементарен...
-
Питаш – здравето или парите! Идеята на разказа е – СТИСНАТ търговец предпочита по-евтин лекар, за по-малко пари.
Цитат: - „...– Не им вярвай на лекарите... те искат само да ни вземат парите с тази операция... тази сделка за пет милиона долара, ще отидем на друг лекар... за по-малко пари”.
И в края на разказа: - „...бе регистрирал търговско дружество”!
Браво! Разбрал си, че стиснатият търговец СИ ПОЗВОЛЯВА да отложи нещо спешно за... ПОСЛЕ!
Защото, който се занимава с търговия – му се ИЗКРИВЯВА съзнанието /разбира се има изключения/.
Във всяко нещо - съзира само Пари!
Припомних си тук и Библията – Исус Христос е изгонил търговците от храма Господен!
Не съм лекар. Поласкан съм от факта, че съм успял чрез творбата си да те заблудя. -
Благодаря Ви, че коментирахте – Таня, Дани, Дочка Василева, Мария, Виктор и Анна Милушева!
-
Покъртителна сцена със детенцето. Когато в живота всичко върви добре е много трудно да се повярва, че нещастието чука на вратата. Както и когато сме зле не вярваме на щастието кацнало на рамото. Поздрав Сър!
-
Нямам думи... Ужасно силен разказ... Изпепеляваш...
-
-
Настръхнах цялата...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
