11 may 2013, 13:38  

Мамо, иска гуш!

  Prosa » Relatos
3.6K 0 14
5 мин за четене

 

Мамо, иска гуш!

 

Болницата се намираше в покрайнините на града, затова паркирането не бе затруднено през сутрешните часове.

Госпожа Ванина Белини паркира автомобила си, слезе от него, отвори задната врата и протегна ръце към седящия на задната седалка в детско столче Мони.

– Мама, ще те откопчае... и после ще отиде да вземе едни изследвания.

– Мамо, иска гуш! – протегна ръце тригодишният ù син.

– Ох, на майка! – целуна го тя по челото, притегли го в майчините си обятия и нежно го притисна и гушна.

***

Госпожа Ванина Белини седеше на един стол в кабинета на личния си лекар и държеше в ръце снимките от направения ù вчера ядрено-магнитен резонанс и ангиография.

– Съжалявям да го научите от мен – с тих глас каза докторът, но изследванията ви показват, че имате аневризма на артериите по мозъчната основа в предните отдели на Велизиевия кръг. Възможните усложнения са хеморагичен инсулт, в резултат на руптура (разкъсване) и възможна смърт. Трябва да ви оперираме незабавно!

Госпожа Белини стисна силно сключените си пръсти до болка и усети как студени тръпки полазват по гърба ù.

– Разбира се, докторе... съгласна съм. Но моят съпруг сключва важна сделка в чужбина.

– Съветвам Ви незабавно да постъпите за операция – твърдо каза лекарят.

Тя не отговори, излезе от лекарския кабинет, бръкна в дамската си чанта и извади един смартфон. След пет дълги позвънявания съпругът й отсреща вдигна и я изслуша.

– Не им вярвай на лекарите... - наставнически каза той. - Те искат само да ни вземат парите с тази операция. Успокой се! Връщам се след седмица и след като успешно приключа тази сделка за пет милиона долара ще отидем на друг лекар... и за по-малко пари.

***

Госпожа Белини се прибра в дома си. Набързо сготви вкусна храна за обяд за нея и тригодишния й син – тръгна към хола да го повика да се нахрани, но изведнъж усети тъпа пареща болка пронизваща горната част на главата й. Тя хвана главата си с две ръце, но болката се засили. Изведнъж загуби съзнание и припадна. Свлече се точно до тоалетката в хола като удари главата си в острия й горен ръб.

Тялото на Ванина падна на пода и не потрепна.

Малкият Мони бе седнал на килима в хола и си играеше с едно жълто камионче от екологично чисти материали когато чу как майка му падна на пода. Остави камиончето и стана. Малките крачета затупкаха по пода и тогава видя падналата жена.

– Мама... мама, – извика той и застана прав до нея.

Майка му не му отговори, както обичаше да прави когато чуеше думата „мама”. Мони се зачуди защо не чу гласа на майка си; не разбираше защо тя не помръдваше и не му отговаряше.

Клекна до нея и повдигна дясната й ръка с неговата ръчичка, сложи главичката си под дланта и погали косичката си. Много пъти тази ръка нежно го бе галила – но сега не помръдваше. Отново натисна надолу дланта и погали главичката си в майчината ръка и отново ръката не помръдна.

– Мамо, ставай. Мамо, иска гуш! – уплашено каза момченцето. Искаше тя да стане и да го гушне.

След като мама не стана то реши да й помогне. Изправи се, протегна ръчичка и достигна до ръба на тоалетката на майка си. Там бяха наредени гримовете й, стъклени шишенца с парфюми, кремове и женски списания. Протегна ръчичка отново и стисна бебешкото олио с което мама му мажеше дупенцето. Свали го долу, напъна с пръстчетата на двете ръце и го отвори. Изля от олиото върху дланта на едната ръка а после и на другата.

– Иска, маже мама... и мама да стане и да прави после гуш. 

То постави малките си пръстчета върху гърдите й и започна да натиска колкото сила имаше. Малките ръчички галеха и натискаха майчината гръд с надежда тя да се раздвижи.

– Лаз, два... лаз, два – натискаха детските пръстчета майчината гръд. – Мамо, иска гуш!

Нежните детски ръчички натискаха и търсеха да масажират сърцето на мама.

– Мамо, ставай... мамо, студено ми е... ставай! – зарева то и очичките му пуснаха  сълзи. – Мамо, иска гуш!

Мони не разбираше защо майка му не помръдваше, не му отговаряше и защо майка му не иска да стане и да го гушне.

 

***

Тялото на госпожа Белини беше открито благодарение на двама кабелни техници дошли да инсталират цифрова телевизия на етажа в сградата. След като усетили неприятна миризма на разлагащ се труп идваща от съседния апартамент, на този в който работили, те се обадили на полицията; после заедно разбили входната врата и открили тялото на мъртва майка и измършавяло от глад момченце седнало на пода до нея.

Спукана аневризма в мозъка бе причината за внезапната смърт на тридесет и две годишната Ванина констатираха патоанатомите.

***

На стената в хола на този апартамент продължаваше да виси снимка в сива рамка. На нея щастлив баща, усмихната майка и едногодишно дете – бяха прегърнати и изглеждаха щастливи. Бащата рано сутринта беше регистрирал търговско дружество - от малък мечтаеше да стане търговец и да забогатее независимо на каква цена.

 

КРАЙ

©Сър Димитри 2013

© Copyright

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сър Димитри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за разказа!Тъжен, но много силен и въздействащ!
  • Колко мъка има по света...
  • Благодаря ти, за коментара Кирил! Прав си - добрите хора оставят след себе си добри дела.
    И много странно - за голяма част от тях парите на са цел №1 в живота /вярно важни са/.

    Те, копнеят да открият магията на любовта, обичта и семейството, а не /цитирам те от коментара/ -"...проклетия свят на парите и алчността...".
    Поздрави на Бургас!
  • За съжаление си прав за едно - добрите хора, обикновено умират неочаквано, тихо и без да пречат. Но любовта, която носят, остава да съществува дори, след края на проклетия свят на парите и алчността...
    Поздрави за чудесното послание !
  • Благодаря Ви, че коментирахте Лина Светлана!

    Писателите измислят и пишат истории!

    МЕЧТАЯТ СИ, чрез творбите си - да се опитат да направят хората по-добри!

    Но, претворяват в тях вижданията си за: - живота, природата, културата, науката, екологията, медицината, войната, политиката, омразата, завистта, вярата, надеждата, любовта...

    Писател е този, който умее да напише творба - чрез която трайно да въздейства на Читателя и да предизвика емоция, да го накара да се замисли и да направи "нещо" по-добро за себе си и близките си!

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...