11.05.2013 г., 13:38  

Мамо, иска гуш!

3.6K 0 14
5 мин за четене

 

Мамо, иска гуш!

 

Болницата се намираше в покрайнините на града, затова паркирането не бе затруднено през сутрешните часове.

Госпожа Ванина Белини паркира автомобила си, слезе от него, отвори задната врата и протегна ръце към седящия на задната седалка в детско столче Мони.

– Мама, ще те откопчае... и после ще отиде да вземе едни изследвания.

– Мамо, иска гуш! – протегна ръце тригодишният ù син.

– Ох, на майка! – целуна го тя по челото, притегли го в майчините си обятия и нежно го притисна и гушна.

***

Госпожа Ванина Белини седеше на един стол в кабинета на личния си лекар и държеше в ръце снимките от направения ù вчера ядрено-магнитен резонанс и ангиография.

– Съжалявям да го научите от мен – с тих глас каза докторът, но изследванията ви показват, че имате аневризма на артериите по мозъчната основа в предните отдели на Велизиевия кръг. Възможните усложнения са хеморагичен инсулт, в резултат на руптура (разкъсване) и възможна смърт. Трябва да ви оперираме незабавно!

Госпожа Белини стисна силно сключените си пръсти до болка и усети как студени тръпки полазват по гърба ù.

– Разбира се, докторе... съгласна съм. Но моят съпруг сключва важна сделка в чужбина.

– Съветвам Ви незабавно да постъпите за операция – твърдо каза лекарят.

Тя не отговори, излезе от лекарския кабинет, бръкна в дамската си чанта и извади един смартфон. След пет дълги позвънявания съпругът й отсреща вдигна и я изслуша.

– Не им вярвай на лекарите... - наставнически каза той. - Те искат само да ни вземат парите с тази операция. Успокой се! Връщам се след седмица и след като успешно приключа тази сделка за пет милиона долара ще отидем на друг лекар... и за по-малко пари.

***

Госпожа Белини се прибра в дома си. Набързо сготви вкусна храна за обяд за нея и тригодишния й син – тръгна към хола да го повика да се нахрани, но изведнъж усети тъпа пареща болка пронизваща горната част на главата й. Тя хвана главата си с две ръце, но болката се засили. Изведнъж загуби съзнание и припадна. Свлече се точно до тоалетката в хола като удари главата си в острия й горен ръб.

Тялото на Ванина падна на пода и не потрепна.

Малкият Мони бе седнал на килима в хола и си играеше с едно жълто камионче от екологично чисти материали когато чу как майка му падна на пода. Остави камиончето и стана. Малките крачета затупкаха по пода и тогава видя падналата жена.

– Мама... мама, – извика той и застана прав до нея.

Майка му не му отговори, както обичаше да прави когато чуеше думата „мама”. Мони се зачуди защо не чу гласа на майка си; не разбираше защо тя не помръдваше и не му отговаряше.

Клекна до нея и повдигна дясната й ръка с неговата ръчичка, сложи главичката си под дланта и погали косичката си. Много пъти тази ръка нежно го бе галила – но сега не помръдваше. Отново натисна надолу дланта и погали главичката си в майчината ръка и отново ръката не помръдна.

– Мамо, ставай. Мамо, иска гуш! – уплашено каза момченцето. Искаше тя да стане и да го гушне.

След като мама не стана то реши да й помогне. Изправи се, протегна ръчичка и достигна до ръба на тоалетката на майка си. Там бяха наредени гримовете й, стъклени шишенца с парфюми, кремове и женски списания. Протегна ръчичка отново и стисна бебешкото олио с което мама му мажеше дупенцето. Свали го долу, напъна с пръстчетата на двете ръце и го отвори. Изля от олиото върху дланта на едната ръка а после и на другата.

– Иска, маже мама... и мама да стане и да прави после гуш. 

То постави малките си пръстчета върху гърдите й и започна да натиска колкото сила имаше. Малките ръчички галеха и натискаха майчината гръд с надежда тя да се раздвижи.

– Лаз, два... лаз, два – натискаха детските пръстчета майчината гръд. – Мамо, иска гуш!

Нежните детски ръчички натискаха и търсеха да масажират сърцето на мама.

– Мамо, ставай... мамо, студено ми е... ставай! – зарева то и очичките му пуснаха  сълзи. – Мамо, иска гуш!

Мони не разбираше защо майка му не помръдваше, не му отговаряше и защо майка му не иска да стане и да го гушне.

 

***

Тялото на госпожа Белини беше открито благодарение на двама кабелни техници дошли да инсталират цифрова телевизия на етажа в сградата. След като усетили неприятна миризма на разлагащ се труп идваща от съседния апартамент, на този в който работили, те се обадили на полицията; после заедно разбили входната врата и открили тялото на мъртва майка и измършавяло от глад момченце седнало на пода до нея.

Спукана аневризма в мозъка бе причината за внезапната смърт на тридесет и две годишната Ванина констатираха патоанатомите.

***

На стената в хола на този апартамент продължаваше да виси снимка в сива рамка. На нея щастлив баща, усмихната майка и едногодишно дете – бяха прегърнати и изглеждаха щастливи. Бащата рано сутринта беше регистрирал търговско дружество - от малък мечтаеше да стане търговец и да забогатее независимо на каква цена.

 

КРАЙ

©Сър Димитри 2013

© Copyright

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сър Димитри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за разказа!Тъжен, но много силен и въздействащ!
  • Колко мъка има по света...
  • Благодаря ти, за коментара Кирил! Прав си - добрите хора оставят след себе си добри дела.
    И много странно - за голяма част от тях парите на са цел №1 в живота /вярно важни са/.

    Те, копнеят да открият магията на любовта, обичта и семейството, а не /цитирам те от коментара/ -"...проклетия свят на парите и алчността...".
    Поздрави на Бургас!
  • За съжаление си прав за едно - добрите хора, обикновено умират неочаквано, тихо и без да пречат. Но любовта, която носят, остава да съществува дори, след края на проклетия свят на парите и алчността...
    Поздрави за чудесното послание !
  • Благодаря Ви, че коментирахте Лина Светлана!

    Писателите измислят и пишат истории!

    МЕЧТАЯТ СИ, чрез творбите си - да се опитат да направят хората по-добри!

    Но, претворяват в тях вижданията си за: - живота, природата, културата, науката, екологията, медицината, войната, политиката, омразата, завистта, вярата, надеждата, любовта...

    Писател е този, който умее да напише творба - чрез която трайно да въздейства на Читателя и да предизвика емоция, да го накара да се замисли и да направи "нещо" по-добро за себе си и близките си!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...