У наше село, дека е у врачанско, почти секи цъка: ц-ц-ц-ц-ц, при среща с комшията си, или с некой друг съселянин, по най-разни поводи. Е така е! Буля Кина - жена на средна възраст, стройна кат фиданка и обгоряло тяло, от слънчевите бани на къра, е убавицата у село. Почти сички прилежащи у нас казуват, че она е кат топ модел от корицата на некое модно или порно списание. А она се с вдигната глава, с наперени гърди големи кат средни любеници и оди кат газела.
Съседът й бай Герчо, кат я види, все цъка ли цъка и й се кани. В този горещ юнски ден, буля Кина бе облечена с къса блуза, впита по тялото - оформяща прелестите й и с пола дълга почти до средата на бедрото.
Съседът й сложил ръце на кръста, продължаваше да цъка.
- Ц-ц-ц-ц, ама че маце е наша Кина?! Като я...!
А она застанала насреща му до отворената вратница, разделяща двата двора, разтворила крака, доколкото и позволява полата и с ръце, положени на ханша, рече: - Кво има, бай Герчо?!
- Е па, глеам та!
- Е па, оти ма глеаш?! - пита учудена.
- Оти да не та глеам? Убавка си! Стройна си кат фиданка! Фашташ зъркелите и благо ми стаа на душата, кат от мармалад. Я ква кошута си? Де да бяв некой авджия...?!
- Че кат толкоз ми имаш мерак, давай бе!
- Ами-и-и... кат не ми стаа, поне да глеам и да цъкам!
© Николай Пеняшки-Плашков Todos los derechos reservados