Разни някакви
Звъни ми бивш ученик, честити националния празник. Казвам му на шега – слагам маската и с тръбичка поемам чая. По правилата на НОЩ-ниците…
Той изразява учудването си, че още не са наредили кафе, чай, безалкохолни и алкохолни да се поемат венозно. За безопасност…
„Сакън! – викам му – Не им давай идеи, че тия идиоти всички щуротии превръщат в правила…“
А той въздъхва: „Таман се бях замислил, че може да се поемат и анално…“
хххх
Мъжете са по-щастливи в брака – хем по-рано се женят, хем по-бързо умират…
хххх
Позабавлявах се, гледайки нещо, обявено за предизборен дебат. И? Ами телевизионна празнота, парад на кухавелите – убиваха времето, нищо съществено не чух, нищо смислено не поднесоха на хората…
Прав е Илчев – какви нищожества управляват, че и искат да управляват…
Проблемът е – защо ги търпим? Или май не ни е проблем – свикнахме, даже мазохистично приятно е…
хххх
Разговор с малкия канадски внук.
-- Как си? – викам.
Отговорът му е в стила на откъснатите от родината българчета – в търсене на точността постигат смях. Иска му се да каже, че е добре, нормално. Обаче – нормално е среден род, а той е вече мъж, уха! Та затова отговаря убедено в мъжки род:
- Нормален…
После синът ми трябва да му обяснява отговора ми:
- Това е хубаво – малко хора могат да го кажат убедено…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
