11.03.2021 г., 10:41  

Разни някакви

460 2 6
1 мин за четене

Звъни ми бивш ученик, честити националния празник. Казвам му на шега – слагам маската и с тръбичка поемам чая. По правилата на НОЩ-ниците…

Той изразява учудването си, че още не са наредили кафе, чай, безалкохолни и алкохолни да се поемат венозно. За безопасност…

„Сакън! – викам му – Не им давай идеи, че тия идиоти всички щуротии превръщат в правила…“

А той въздъхва: „Таман се бях замислил, че може да се поемат и анално…“

хххх

Мъжете са по-щастливи в брака – хем по-рано се женят, хем по-бързо умират…

хххх

Позабавлявах се, гледайки нещо, обявено за предизборен дебат. И? Ами телевизионна празнота, парад на кухавелите – убиваха времето, нищо съществено не чух, нищо смислено не поднесоха на хората…

Прав е Илчев – какви нищожества управляват, че и искат да управляват…

Проблемът е – защо ги търпим? Или май не ни е проблем – свикнахме, даже мазохистично приятно е…

хххх

Разговор с малкия канадски внук.

-- Как си? – викам.

Отговорът му е в стила на откъснатите от родината българчета – в търсене на точността постигат смях. Иска му се да каже, че е добре, нормално. Обаче – нормално е среден род, а той е вече мъж, уха! Та затова отговаря убедено в мъжки род:

- Нормален…

После синът ми трябва да му обяснява отговора ми:

- Това е хубаво – малко хора могат да го кажат убедено…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...