11.03.2021 г., 10:41  

Разни някакви

459 2 6
1 мин за четене

Звъни ми бивш ученик, честити националния празник. Казвам му на шега – слагам маската и с тръбичка поемам чая. По правилата на НОЩ-ниците…

Той изразява учудването си, че още не са наредили кафе, чай, безалкохолни и алкохолни да се поемат венозно. За безопасност…

„Сакън! – викам му – Не им давай идеи, че тия идиоти всички щуротии превръщат в правила…“

А той въздъхва: „Таман се бях замислил, че може да се поемат и анално…“

хххх

Мъжете са по-щастливи в брака – хем по-рано се женят, хем по-бързо умират…

хххх

Позабавлявах се, гледайки нещо, обявено за предизборен дебат. И? Ами телевизионна празнота, парад на кухавелите – убиваха времето, нищо съществено не чух, нищо смислено не поднесоха на хората…

Прав е Илчев – какви нищожества управляват, че и искат да управляват…

Проблемът е – защо ги търпим? Или май не ни е проблем – свикнахме, даже мазохистично приятно е…

хххх

Разговор с малкия канадски внук.

-- Как си? – викам.

Отговорът му е в стила на откъснатите от родината българчета – в търсене на точността постигат смях. Иска му се да каже, че е добре, нормално. Обаче – нормално е среден род, а той е вече мъж, уха! Та затова отговаря убедено в мъжки род:

- Нормален…

После синът ми трябва да му обяснява отговора ми:

- Това е хубаво – малко хора могат да го кажат убедено…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...