8 jun 2008, 16:46

разпилян

  Prosa » Otros
1.4K 0 12
3 мин за четене

човек понякога се нуждае да подреди хилядите мисли в главата си, да класифицира спомените, случките и сънищата си (дори и най-стипчивите), да ги подреди по азбучен ред...

 

...

 

за какво ми е будилник рано сутрин, ако имам страхове, които ме държат буден нощи наред и за какво ни служат тези главни букви, каква е тази мания, каква е тази мода – всичко да е голямо, важно и неповторимо, за какво са, питам?

 

...

 

аз съм баща на всичките си грешки и майка на оправданията, последвали след тях.

 

...

 

който е отчаян от търсене, да излезе една крачка напред!

...извинявам се...

...аз шпагат ли направих?!

 

...

 

някой е излъгал котките, че могат да обичат...

 

...

 

аз,

той

и

тя,

трима бяха твърде много.

трима винаги са много.

като на полуфинал – някой трябва да отпадне...

 

...

 

като ме попитат следващия път, има ли смисъл, ще отвърна,

 

да,

стига да ти се занимава да го търсиш...

 

 

 

 

...

 

къде...

къде...

къде ги намирате тези ваши половинки

и по колко струват,

как ги храните

и трябва ли да се извеждат рано сутрин?

 

непонятно е това,

взаимността.

 

...

 

аз съм думата

 

разпилян

във

всичките

й

времена,

числа,

във

всичките

й

родове

и

наклонения,

в различните

степени

на

прилагателните,

причастията,

във всичките

й

залози,

 

всякак,

всякак,

всякак

 

разпилян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...