8 jun 2008, 16:46

разпилян

  Prosa » Otros
1.4K 0 12
3 мин за четене

човек понякога се нуждае да подреди хилядите мисли в главата си, да класифицира спомените, случките и сънищата си (дори и най-стипчивите), да ги подреди по азбучен ред...

 

...

 

за какво ми е будилник рано сутрин, ако имам страхове, които ме държат буден нощи наред и за какво ни служат тези главни букви, каква е тази мания, каква е тази мода – всичко да е голямо, важно и неповторимо, за какво са, питам?

 

...

 

аз съм баща на всичките си грешки и майка на оправданията, последвали след тях.

 

...

 

който е отчаян от търсене, да излезе една крачка напред!

...извинявам се...

...аз шпагат ли направих?!

 

...

 

някой е излъгал котките, че могат да обичат...

 

...

 

аз,

той

и

тя,

трима бяха твърде много.

трима винаги са много.

като на полуфинал – някой трябва да отпадне...

 

...

 

като ме попитат следващия път, има ли смисъл, ще отвърна,

 

да,

стига да ти се занимава да го търсиш...

 

 

 

 

...

 

къде...

къде...

къде ги намирате тези ваши половинки

и по колко струват,

как ги храните

и трябва ли да се извеждат рано сутрин?

 

непонятно е това,

взаимността.

 

...

 

аз съм думата

 

разпилян

във

всичките

й

времена,

числа,

във

всичките

й

родове

и

наклонения,

в различните

степени

на

прилагателните,

причастията,

във всичките

й

залози,

 

всякак,

всякак,

всякак

 

разпилян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...