разпилян
човек понякога се нуждае да подреди хилядите мисли в главата си, да класифицира спомените, случките и сънищата си (дори и най-стипчивите), да ги подреди по азбучен ред...
...
за какво ми е будилник рано сутрин, ако имам страхове, които ме държат буден нощи наред и за какво ни служат тези главни букви, каква е тази мания, каква е тази мода – всичко да е голямо, важно и неповторимо, за какво са, питам?
...
аз съм баща на всичките си грешки и майка на оправданията, последвали след тях.
...
който е отчаян от търсене, да излезе една крачка напред!
...извинявам се...
...аз шпагат ли направих?!
...
някой е излъгал котките, че могат да обичат...
...
аз,
той
и
тя,
трима бяха твърде много.
трима винаги са много.
като на полуфинал – някой трябва да отпадне...
...
като ме попитат следващия път, има ли смисъл, ще отвърна,
да,
стига да ти се занимава да го търсиш...
...
къде...
къде...
къде ги намирате тези ваши половинки
и по колко струват,
как ги храните
и трябва ли да се извеждат рано сутрин?
непонятно е това,
взаимността.
...
аз съм думата
разпилян
във
всичките
й
времена,
числа,
във
всичките
й
родове
и
наклонения,
в различните
степени
на
прилагателните,
причастията,
във всичките
й
залози,
всякак,
всякак,
всякак
разпилян.
© Питър Хайнрих All rights reserved.
