Разрушаване на Море от НЕ-вода и несъществуващи врати. Изгубване на частица от себе си
Вървя по улица (голяма). Околовръстно шосе с четири ленти. От лявата страна на пътя има гора. Отдясно също има растения, но няма гора като че ли. Пътят има завой наляво. Вървя, но не сам. С мен е баба ми. Говорим си за нещо. Чакат ни на някакъв плаж и трябва да стигнем навреме. Изведнъж се озоваваме там, но брегът е надолу по стръмна пътека, която баба ми не може да преодолее. Аз мога, но тя не. Долу ни чака някакъв мъж (дали не беше дядо ми...!?) той подава ръка за помощ, но аз отказвам да пусна баба ми по тази пътека. Решавам да намеря по-удобно минаване за нея. Отмествам се няколко метра вляво. Там обаче има висок отвес около 5м. Решавам, че оттам ще е най-лесно да пусна баба ми до брега. Мъжът подава отново ръка и аз спускам баба ми надолу към него, за да я хване. Изведнъж осъзнавам, че е много по-високо, отколкото си мислех. Сякаш разстоянието се увеличаваше от само себе си. Опитвам се максималн ...