Ти ми каза, че не си готов отново да започнеш всичко това. Каза ми, че не искаш отново да вървиш по трънливия път на любовта. Каза ми, че ме желаеш, но явно не достатъчно, за да рискуваш. Каза ми и хиляди други неща... Но дали чуваше това, което се опитвах да ти кажа аз? Дали въобще те е било грижа? Защото, дори да не го желаеше, ти ме нарани, изтръгна всяка капка надежда за щастие. Заби нож, там вътре в мен. Отвори рана, за която няма лек... и сега единствено боли. Няма бъдеще и минало, няма дори настояще... Сега аз не съм никой и не съм никъде, не желая нищо друго, освен теб, а ти не желаеш мен! Продължаваш да ме гледаш безразлично, а безразличието ти ме гори от вътре. Искам да крещя, да троша, искам да те имам, тук и сега, да усещам топлината на тялото ти... Мислите ми дори не идват вече, изпълнена от вътре съм само с гняв и тъга. Спаси ме! Но не ще...
Ти дори няма да прочетеш това. А може би така е по-добре. Дори не си вярвам, когато пиша сега... Колко отвъд маската достигна, а дор ...