Разводнени от баналност, но нима не са именно такива чувствата?...

Ти ми каза, че не си готов отново да започнеш всичко това. Каза ми, че не искаш отново да вървиш по трънливия път на любовта. Каза ми, че ме желаеш, но явно не достатъчно, за да рискуваш. Каза ми и хиляди други неща... Но дали чуваше това, което се опитвах да ти кажа аз? Дали въобще те е било грижа? Защото, дори да не го желаеше, ти ме нарани, изтръгна всяка капка надежда за щастие. Заби нож, там вътре в мен. Отвори рана, за която няма лек... и сега единствено боли. Няма бъдеще и минало, няма дори настояще... Сега аз не съм никой и не съм никъде, не желая нищо друго, освен теб, а ти не желаеш мен! Продължаваш да ме гледаш безразлично, а безразличието ти ме гори от вътре. Искам да крещя, да троша, искам да те имам, тук и сега, да усещам топлината на тялото ти... Мислите ми дори не идват вече, изпълнена от вътре съм само с гняв и тъга. Спаси ме! Но не ще...
 Ти дори няма да прочетеш това. А може би така е по-добре. Дори не си вярвам, когато пиша сега... Колко отвъд маската достигна, а дори не подозираш. Премина всичките огромни и високи стени, които бях изградила около себе си. А дори не го целеше. А сега какво... аз съм тук... беззащитна и сама, чакам теб като глупачка... А сега ти сигурно гледаш напред, а аз дори не мога да отворя очите си, всичкото това страдание просто ме заслепява.
 Бил си раздвоен, а мен разкъса на хиляди парчета! Но не искам да те виня, защото ти нямаш вина... просто бях прекалено уязвима. Всичко, което желаех, беше да бъда обичана. Сякаш бях пъзел, а беше последното парче. Но явно картината ще остане недовършена, а раната отворена...
 Но как да се откажа, как да се предам? Всички тия години страдах, плачех, бях разкъсвана отвътре. Не желая да търпя повече това! А ти, може би, си мислеше, че само ти си страдал, само теб те е боляло. А сега те е срах! Опитвайки се да предвидя всяка твоя стъпка, това което ще решиш, осъзнавам колко малко те познавам. А ти дали успя да ме опознаеш. Защо, по дяволите, не желаеш да кажеш какво има там, вътре, в тая объркана главица?!! Мразя те, а така силно те желая! Това е мания, обзела цялото ми същество. Мания, превръщаща живота ми в ад, лишаваща съществото от разум, а разумът от логика. Но за какво, по дяволите, ми е тая логика?! Искам само теб, а ти не желаеш мен...