Баба Стояна навърши сто. Ето ти повод местните управници да афишират „прекрасното” си отношение към дълголетниците и се погрижат и за своя имидж, тъй необходим, за да се задържат на гребена на вълната по-дълго време. Та се заредиха онези ти му „мероприятия” с подаръци и награди за юбилярката, чак ум да ти зайде.За местната телевизия млада журналистка правеше интервю с нагиздената в нова премяна баба – столетница.
- Добър ден и честит празник!
- Амчи както кажеш, тъй да бъде...
- Ще ни разкриеш ли тайната на твоето дълголетие?
- Не съм крила, не съм крала, няма тайна. То едно време не беше като сега да крадат и да крият.
- А какво беше едно време? С какво се хранеше, какво пиеше? – простичко, по-високо от обичайното, задаваше въпроса момичето.
- Ами ядем какво има. Зиме, най-много свинска пача с чесън и ракия, пролет – коприва, лопуш и бакла, пък лятото и есента – всичко стига да не е отровно. И гъби може, фасул може, зеле и месо може. Всичко съм яла.
- А постила ли си? Спазваш ли пости ...