8.05.2009 г., 18:24

Рецепта за дълголетие

2.4K 0 10
1 мин за четене

Баба Стояна навърши сто. Ето ти повод местните управници да афишират „прекрасното” си отношение към дълголетниците и се погрижат и за своя имидж, тъй необходим, за да се задържат на гребена на вълната по-дълго време. Та се заредиха онези ти му „мероприятия” с подаръци и награди за юбилярката, чак ум да ти зайде.За местната телевизия млада журналистка правеше интервю с нагиздената в нова премяна баба – столетница.
- Добър ден и честит празник!
- Амчи както кажеш, тъй да бъде...
- Ще ни разкриеш ли тайната на твоето дълголетие?
- Не съм крила, не съм крала, няма тайна. То едно време не беше като сега да крадат и да крият.
- А какво беше едно време? С какво се хранеше, какво пиеше? – простичко, по-високо от обичайното, задаваше въпроса момичето.
- Ами ядем какво има. Зиме, най-много свинска пача с чесън и ракия, пролет – коприва, лопуш и бакла, пък лятото и есента – всичко стига да не е отровно. И гъби може, фасул може, зеле и месо може. Всичко съм яла.
- А постила ли си? Спазваш ли постите?
- Пости за прости – така рече отчето, оно е много учено...
- А ти религиозна ли си? Вярваш ли в бога?
- И бедни, и богати, и бръснати, и брадати еднакво са пред бога виновати...
Измъчена от трудното интервю, репортерката реши да приключва:
- Бабо Стоянке, и все пак ще ни кажеш ли накрая рецептата за твоето дълголетие?...
- Аз лекарства не пия, не съм виждала рецептата.
- Тогава пожелай нещо на младите хора, какво би ги посъветвала от това място?
- За жените ли питаш?
- Може и за жените...
- Ами каквото си турят в устата и между краката, това ще им остане – каза баба Стояна и усмивка озари набразденото от годините с бръчки лице. Слюнка потече от устата на беззъбата старица, дали от спомена за доброто старо време или от вълнението, остава само да гадаем. Загадка остава и рецептата за дълголетие...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димка Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...