Речни камъни - 3част
Произведение от няколко части « към първа част
Стоил влезе ядосан в одаята и се развика на Петра:
- Ставай, ставай, работата не чака…
После я хвана за раменете и я разтърси силно.
- Чу ли….чувай…Не се отпускай, оставих те цял месец…Чакам те долу, много хора има, слизай…не смогвам сам…Веднага!
Тя го загледа с блуждаещ поглед. Взираше се в него и въобще не слушаше какво й говори.
Пак я разтърси…ядно и грубо…
Стоил кипна. Замахна и с опакото на дланта си я перна по лицето. После пак…плесницата я зашемети. Бузата й почервеня от удара.
Петра извика глухо.
- Чакам те долу…Бърже да слизаш!
Той трясна вратата и излезе като хала. Тежките му стъпки отекваха по стълбището.
Петра се надигна. Оправи си забрадката и слезе.
Вътре се бяха насъбрали доста люде. Кълбета дим се виеха към тавана, каните с вино и павурчетата с ракия се изпразваха бързо, всички говореха силно и се надвикваха. Стоил режеше сланина и сушена рибица на една дъска, тя се приближи до него и го загледа.
- Нарежи салата за онези – посочи й Стоил трима души до масата в дъното - и опъжи тези шарани...
В една кофа имаше няколко риби.
Петра взе панера с домати, краставици и чушки, започна да приготвя салатата. Залютя й от пушека, задави се и закашля, премаля й изведнъж. Отиде до прозореца и го разтвори. Гълташе жадно нощния въздух и се оправи.
Когато и последният клиент си тръгна Стоил заключи портата. Останаха сами. Бяха каталясали от работа.
Той наля в чашата си ракия, а Петра сложи в една чиния салата и сирене. Още му беше сърдита и си мълчеше. Хубавите й устни се бяха събрали на топка.
- Налей и на мен – твърдо му каза тя.
Стоил се учуди, защото жена му досега не близваше алкохол, но наля и на нея едва чаша.
Чукнаха се с чашите мълчаливи. Пиха и се взираха изпитателно един в друг. Като хора, които сякаш се виждат за пръв път …
Лицето й се обагри, червенина плъзна по страните й. Ракията й залютя, но тя преглътна пак. После й се претъпиха възприятията...стана й малко по -леко... камъкът дето й тежеше на шията сякаш се пропука...
Стоил протегна ръка и я притегли до себе си. Целуна я по слепоочието.
Петра не се отдръпна. Усети дъха му и й стана приятно. Вдигна очи към него и прочете в тях цялата му загриженост . Той се тревожеше за нея, за тях, за бъдещето им… Тя надигна устни към неговите…
Сърцето й бавно се пробуждаше за ласки.
Петра вече му беше простила, че я беше ударил.
Благодарна му беше, че я беше разтърсил силно, както мъж умее…че я изтръгна от това състояние, в което потъваше толкова време.
Че тя излезе от унеса си, че хванаха заедно вярната посока…
Хапнаха, раздигнаха масите и тръгнаха към одаята на втория кат. Луната беше изгряла. Пълна месечина, белееше отгоре им. Звезди туптяха в нощта. Вятър идеше от реката и шушнеше в ореха. Клоните се полюшкваха притихнали. В тъмното сенки играеха до оградата и правеха различни чудати форми. Поседяха на чердака и гледаха в тъмното. Всеки с мислите си...
Любиха се за първи път, след смъртта на детето. Петра се гушеше в него и го прегръщаше така силно, сякаш се боеше да не го изгуби.
Заспивайки, тя в просъница си мислеше – ако Бог е рекъл, може и друго детенце да си имаме…
На другият ден, когато Стоил се събуди късно, леглото до него беше празно. Слънцето яростно печеше. Наближаваше икиндия.
Погледна през чардака и я видя. Петра наливаше от чучура вода в два бакъра.
Беше станала рано - прекопала и поляла малката си градинка.
Тя се наведе, разплете плитките си, русата й коса се спусна на вълни по бялата й риза. Гребна с едно менче вода, изсипа я на косите си, после с един калъп сапун започна да втрива и да се мие. Той я гледаше как се мие и му ставаше леко на душата. Тя изтръска коси и пръски вода падаха по плочника и по босите й нозе. Ризата й беше мокра и прилепнала, гърдите й и хълбоците й се очертаваха съблазнителни.
Слънцето се спря в косите на Петра. Обляното й от светлината лице изглеждаше красиво и нежно. После седна на пейката и замижа срещу слънцето. Разреса косите си, един водопад, обливащ раменете й, с цвят на узряла пшеница. Синьото на очите й блестеше като синевата на небето. Лека усмивка играеше по лицето й. Тя го забеляза как я гледа, но се престори, че не го вижда.
Стоил разбра, че животът им продължава. Стана му тегаво заради това, що се случи с него и Николина. Жена му беше цвете … хубаво цвете, а той потърси друга… Почеса се по главата и си рече, че ще сложи край на тази история…
Седнаха в кръчмата на сянка. Петра чукна три яйца и ги запържи в тигана с няколко чушки. Наряза хляб и сирене, домати и двамата седнаха един срещу друг. Стоил отвори шишето с ракията и отпи една яка глътка. Петра протегна ръка.
Стойл се засмя:
- Еееее….браво булка… Айде, наздраве кръчмарке…
После го подаде на Петра. Тя го вдигна и пийна.
След обед тя се залови за работа- наля една кофа с вода, взе парцала и започна да бърше маси, столове, пейки, прозорци,пода… Жули с парцала, търка и чисти. Беше като хала.
Изпра пердетата, окачи ги отново на прозорците.Кръчмата светна.
Пося отново цветя в глинените саксии и ги нареди по прозорците и на чердака. Като видя подредбата на цветята той разбра, че всичко вече е наред...
Стоил въздъхна тихо, усмихна се под мустак, влезе в кръчмата и зачака първите клиенти. Чуваше леките й стъпки как топуркат по стълбите на втория кат.
Петра, влашката му невеста…жената, за която всички му завиждаха, когато я доведе...Умницата му... тя го накара да направят кръчмата и досега им провървя…дано всичко се оправи, Боже…дано лошото свърши... - редеше думи и устните му мърдаха тихичко...
Слънчев лъч блесна през прозореца... закъснял лъч, но много красив и неочакван, като надежда в мрака...изненадващо влязъл в къщата им... отскубнал се от слънцето, заблуден, объркан, макар че слънцето беше на заник, далеч ...там някъде на запад...
Следва...
© T.Т. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ок
-
Бягам към следващата част.
-
Благодаря Иржи, че се спираш на моята страничка! Честита Богородица, бъди жива и много здрава!
-
При изневярата с чуждата жена водещата сила е страстта, която има разрушението на стихия и светлината на фойерверк, а при собствената- и най- малкото внимание може да изтрие и опрости много грехове...Така сладкодумно ни убеди в това, Таня! Да видим коя страна е по- силната и чия ще е победата! Не зная какво "наказание" ще измислиш, според мен трябва да има, но не,съдбовно...Зная пример. Той- много женен/ с четири деца, въпреки и супер интелигентен/ и започва връзка със своя студентка, красива като ангел..."Честно" остава огромен апартамент на семейството си, за да е спокойна съвестта му, оженва се за младата и си раждат дете...с цялото "отмъщение" на съдбата- физически и психически отклонения! А защо детето? По- скоро инцидент...да повреди "мерака" му...Лелеее!
-
Привет Миг! Разказът чака одобрение.
-
Че пишеш увлекателно , интересно и зарибяващо отдаааавна ми е ясно! Но пък аз да си кажа: Търпението ми не е безгранично! Хайде давай другата част , чеее .. ти си знаеш!
-
Поздрави на всички!
-
И тук интересно развитие...и все пак любовта е движещата сила, но да видим дали нещо не е забъркала. Чакам продължението
-
Николина да не се окаже бременна. Да видим какво си им подготвила.
-
Увлекателно
-
Добро утро!
Благодаря на всички за коментарите!
Хубав ден ви пожелавам! -
И аз съм от четящите!
-
Разкажи още... не ги затривай тези герои, вече се вълнувам за съдбата им, Танче
-
Чаках го с нетърпение,но му се насладих,стана ми леко че тя се завърна, от тук нататък ще е хубаво!
-
Имам нещо наум
-
Еее, ти сега да не вземеш да го отровиш 🤪
-
Замислям се за грешките и за наказание за тях...
Ами той изпъди "помощничката" си и работата му дойде множко... -
Първо й изневери, пък после взе че я нашамароса. Голям мъж,няма що! Да не се задави със салатата само 🤨.
Разказвай, Танче. -
Каквото и да се случи оттук нататък едно е ясно - любовта облагородява, дава живот, а грешките са присъщи на всеки от нас.
-
Ту хубаво, ти лошо... такъв е животът.
-
И на мен ми олекна, стана ми светло и хубаво.
-
Благодаря Тони, че четеш!
Продължавам напред, макар че и аз още се двоумя за развитието на сагата -
Отдъхнах си, Таня. Но само ти знаеш какво си приготвила за героите си. Много ми хареса. Чакам!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
