Есенното слънце галеше с рехави лъчи водното огледало на реката и
си прокарваше златна пътечка. Лодката се носеше по Дунава, Горян хвърляше мрежите и ги вадеше. Кошът се пълнеше с риба, той беше доволен. Широка усмивка се разля по загорялото му лице заради снощи. Хубавата Петра не му излизаше от ума.
- Тццц… тццц – цъкаше с уста и се чудеше как ще продължи цялата история.
Ясно му беше, че тя е омъжена, а Стоил – мъжът й беше известен с буйния си нрав и нямаше да му прости ако разбере за тях.Стоил хич не си поплюваше…Но образът и снагата на Петра изникваха пред него и го объркваха още повече.
Когато зачука на портата, Горан беше вир вода от притеснение. Чу провлачени мъжки стъпки и едно :
- Идааа…идааа …
Горан забърса с ръкав челото си и преглътна с мъка. Погледна нагоре към чардака, погледът му зашари по прозорците, искаше да я мерне… Пердетата бяха надиплени и нищо не се виждаше.
- Добър ден… нося кош с риба… прясна стока…
- Добър да е… дай да видим… Ти май не си тукашен...
Спазариха ...