И абсолютно всяка прилика с действителни лица е толкоз невинна, непреднамерена, симпатична и миличка, че да не повярва човек! С рози окрасена, и с кокичета.
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичаха – те бавно и тежкарски стъпваха, тропваха, препъваха се, и се оглеждаха гузно, че недай си Боже някой ги е видял. От едното нищо правеха цяла купчина неща (намиг), и най-сериозно намръщваха вежди, щом се заседанието превръщаше в седянка. Тая най-весела картинка бе една сериозна оперативка в натоварената щаб-квартира на важния вестник.
Шефът мил беше, парлив като салатата с люти чушки на баба ми Цеца, и никак не обичаше да не става на неговото, въпреки че често се не досещаше кое е точно неговото. Другият шеф (защо не двама шефа, та да има сигурност предприятието, да не падне сградата, да не потъне корабът и прочее) баш веселие само търсеше. Семпло ще да се изкажа за него – как обичаше да б ...