15 nov 2009, 11:02

Реминисценция

  Prosa » Relatos
980 0 3
3 мин за четене

     РЕМИНИСЦЕНЦИЯ

 

      Кавал свири на поляна…

      Един ръб, на един скат.

      Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…

      Настане вечер, месец изгрее…

      Всичко притихне. Опустява!

      И тогава се обажда кавалът…

 

      Странен човек беше! Красив човек!

      Някога, зиме, вечер, идваше у дома. Присядаше до оджака, разменяше по някоя приказка, отпиваше от таса… и бръкваше в пояса.

      Широк! Много широк! И дълъг! Кога го навива, излизаше отвън. Даваше ми единия край, другият завиваше около кръста си и аз се завъртах около него, като пумпал. В тоя пояс беше цялото му богатство.

       От него стърчаха само цевите на кавала.

       Та вечер…

       До оджака, до софрата…

       Остави таса, бръкне в пояса и извади една цева.

       С тая, първата, не свири. Само я продухва.

       Тасът се завърта, около софрата..

       Вади другата…

       Надява ги една на друга. И се понасят звуци, и изплуват легенди, и за арамии, и хайдути…

       Когато вечерта притихне и огънят притлее…

       Вади последната цева.

       Надява я…

       Звуците се променят. Натежават. Затъжават. Тази е тъжна. Подмокря очи.

 

       Странни бяха мелодиите му!

       Беден бил. По-беден нямало. Имал си само кавала.

      Тогава се залюбили със Стойна. И тя си нямала нищо. Само една хубост! Залюбили се и се вземали. И заживели, там на поляната, до камъка, до салкъма…

И свирел кавалът, и се носели дивни песни... До тогава, докат Стойна тежко заболяла и не станала…

       Замлъкнал кавалът…

       Секнали песни.

       Онемяла поляна.

 

       Минаха години… Много години…

      И вечер, кога месец изгрее, кога всичко притихне, отгоре, от поляната, се понасят звуци. И от всички къщи, всички излизат на двора, присядат и слушат…

       Започва от втората цева.

       И тихо, и нежно, и тъжно.

       После надява, оная, последната…

       И се понасят, и нежност, и мъка, и болка.

       И само месецът отгоре вижда!

       Мъже да припалват.

       Жени да бършат очи.

       Тя, тая последната, не свири!

       Тя плаче!

       За Стойна!

 

       Кавал плаче на поляна…

 

       02.11.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...