Репортаж от...
Репортаж
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата)
Всички вие знаете какво е абстиненция. (раздвижване в залата) В главата ти се въртят хиляди топли-топли мисли, оформят се в редове или строфи и изискват незабавно да ги запишеш. Опитваш се да ги пропъдиш, залъгваш се с ежедневни дейности като готвене, чистене, хранене, грижи за поколението, посягаш дори към алкохол или цигари (шум в залата), но нищо не помага. Става даже по-лошо – като си пийнеш, съвсем ти идва вдъхновението! (лек смях в залата)
Всички знаем докъде води това, затова се събираме и споделяме. Познато ни е усещането от многозначителните усмивчици и погледи: “Тоя или тая пък как се е натряскал/а още от сутринта!” Срещу тях сбирките ни дават опора, защото само ние помежду си можем да си помогнем един на друг! (ръкопляскания).
Днес, скъпи приятели, имам с какво да се похваля. – вчера не написах нито ред! (бурни ръкопляскания) Вярно е, че беше понеделник...(смях в залата)
Знам, както и всеки от вас, колко е трудно да се въздържаш. Защото това си е пристрастяване като всяко друго – алкохол, цигари, наркотици, шоколад, преяждане, работа, шопинг... Според мене пристрастяванията са истинската болест на века. Знаем го от личен опит. (шум от въздишки в залата) И нашето, също като другите, дава хляб на хората, които ни предоставят възможност да го задоволяваме и на свой ред правят всичко възможно да го поддържат ...
Така или иначе, фактът си е факт. Пристрастени сме. (раздвижване в залата) Трябва да се борим с желанието да пишем пак, и пак, и пак... За себе си съм си поставила нелеката задача да пиша през ден!
Смятам да продължа така и занапред. (бурни ръкопляскания и възгласи ”Браво!”) Може пък да дойде денят, в който да не пиша и цяла седмица, а после... (одобрителни възклицания) На следващата сбирка ще споделя какво съм постигнала.
Благодаря ви за търпението и емпатията, с които ме изслушахте!
Благодаря за вниманието!
(продължителни ръкопляскания)
© Нелиса Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Страхотен хумор и елегантен стил! Искрени комплименти!
-
Замислящо до стряскане...Най-болезнените истини са тези, които отказваме да допуснем близо до себе си с увереността, че не се отнасят до нас...
-
Роси - за всеки неговото си е хубавото
Ангел, то си е ясно, че няма да е лесно
Ивон, благодаря!
Магдалена, благодаря!
Кавалере, това е най-готината от всички забележки в скоби от текста, как не се сетих! А дали ще се справим...дано!
-
(звън от чаши в публиката)
Наздраве, Нели!! Бичкам те, ей, чаровнице! Заедно ще се справим с нашите пороци!! -
с усмивка...ама си е и много вярно...
хубаво разказваш, Нели. -
Нели...аз още удържам...една седмица off...но знае ли човек - може да има латентен период, болестта...
Абе да си го караме както ни харесва и да си пишем, когато ни е кеф...пък каквото ще да става...
А ръкоплясканията са за теб - знаеш си го! -
Замислих се много дълбоко - кое е по-добро: да си графохолик или алкохолик? Бравос, бравос за свежия хумор!
-
Благодаря на всички прочели!
Като гледам, май има повече от едно мнение по въпроса, така че всеки ще трябва сам да решава за себе си
Перперикон, сигурен ли си, че не си сбъркал залата?))
Грег, аз смятам да опитам, щото мисля, че си прав! -
Пробвай по един път седмично и тогава вече ще си направила огромна крачка към лекия живот.
-
Мой ред ли е?... Ама аз не съм... Добре, добре, щом всеки трябва ...
Здравейте!
Казвам се Перперикон. Бях дошъл на сбирката на анонимните читатели, която е на горния етаж, но заради някакви сантименти реших да надзърна първо при вас. Все пак някога и аз бях чест посетител в тази зала. Но се излекувах... (раздвижване и шум в залата).
Е, не напълно, не ме разбирайте погрешно! (въздишка на разочарование от няколко места в публиката). Както е нормално човек да пийне едно-две с приятели в събота вечер, без това да е алкохолизъм, така е нормално да драсне няколко реда в неделя следобед, например
Вероятно ще ви бъде любопитно да научите, как се излекувах и ако имате желание да се възползвате от опита ми?... (ледена тишина в залата) Да, да, зная, че на този етап ви звучи стресиращо идеята да бъдете излекувани. Всеки от вас е донякъде ужасен какво би правил, ако му се отнеме възможността да пише и публикува ежедневно. Спокойно! Тази зала познава далеч по-безнадеждни случаи на пристрастяване от вашите... (още по-ледена тишина в залата) Но колко много бивши членове на „Анонимните графохолици” вече живеят щастливо своя живот, без да се крият по ъглите в най-неподходящите моменти, за да вадят тефтери и химикалки и да записват връхлетелите ги изневиделица думи! (раздвижване в залата) С някои от тях се засичаме на сбирките на горния етаж, за който вече споменах, но това е друга тема...
Как се излекувах?... Рецептата е проста. Винаги когато изпитвах непреодолимо желание да пиша, влизах в страницата озаглавена „Последни коментари” и броях удивителните, цунките и гунките. (нервен шум в залата) Колкото повече удивителни, многоточия, прегръдки и целувки срещах, толкова повече желанието ми за писане се изпаряваше. (още по-силен шум залата, съпроводен от единични дюдюкания) Смислените коментари – аха, да върнат желанието ми да пиша, но те бяха толкова малко... (масови дюдюкания, съпроводени от единични освирквания)... че надделяваше желанието ми да избягам. И аз бягах! Така се излекувах... (масови освирквания и тропот с крака по пода)
В заключение искам да припомня една мисъл на поета Робърт Фрост... (леко затишие, чува се само нервен шум в залата) „Половината от света е съставен от хора, които имат какво да кажат, но не могат, а другата половина от такива, които нямат нищо за казване, но говорят”... (освирквания, тропот с крака, летящи домати, яйца, столове... тъмнина)
--------------------------- Харесах!
-
Че какво му е лошото на графохолизма? Я, каква хубава групичка сме си формирали тука? Какво ще правим , ако(не дай Боже) се излекуваме
-
Аз пиша и в понеделник Стряскам се като напиша две за ден Може ли да ме приемете в клуба? Ще отсъствам от време на време... малко съм непостоянна в постоянството. После ще съм редовна за двама грахофолици /едва го написах/ - като компенсация
Усмихнах ли те, Нели? Ти мен широко! Оригинално и забавно! -
Благодаря ви, Лили, Силви, Жари, Белла, Странник и Боби! Радвам се, ако съм ви усмихнала
-
Хм... трудна работа Нели, обаче, да споделя: спрях да нося в чантата си химикал и листи (отивам на работа все пак), но като ми лумнат едни диалози, картини... бе направо филм (хахаха...) Та се скатавам и започвам да систематизирам парада от мисли, да не изгубя някоя. И после, к'во да ти кажа, едно препускане като се прибирам... После е ясно... чаша червено, сухо (независимо дали е -10 или +35 навън), клавиатурата... Айде наздраве и да писнем някой ред...
-
чеши си я, тука може, нали?
Благодаря, Незабравима, и аз се надявам да постигна този успех. -
Като стигнем до "един месец", ще има припаднали (от кеф) в залата!
-
чеша си крастата под предлог, че се лекувам?
-
Благодаря ви, Плами и Светлана! И.Д. приемаш лично МОЯТА изповед на сбирката????
-
Аз съм Идеми Дойдеми и съм анонимен коментатор. И като при всички анонимни коментароти - за мен не е важно какво, а колко!
За да улесня живота си, си инсталирах допълнителен софтуер, който помни до десет копирани текста и ми дава избор в използването:
- топлинка!
- поздравче!
- безмълвана съм!
- невероятница!
- толкова мъдро!
- шшшшт съм!
- ....
- !!!
- винаги е тъжно, когато... /тук дописвам...понякога/
- браво!
Понякога ползвам празник и пиша само "Честит празник!".
Промених системата си на коментиране. В резултат отново получавам купища благодарствени писма! Светила небесни, как да спра?!
-
Ръкопляскания и от мен!
-
Ха-ха... Като кандидат-член на тази колегия - категорично протестирам срещу ръкоплясканията... Поздрав и благодаря, че ме разсмя, Нели!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
