Apr 20, 2010, 9:28 PM

Репортаж от...

  Prose » Humorous
2.1K 0 21
1 min reading

 

       Репортаж

       от сбирка на анонимните графохолици

 

Здравейте!

Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.

Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата)

Всички вие знаете какво е абстиненция. (раздвижване в залата) В главата ти се въртят хиляди топли-топли мисли, оформят се в редове или строфи и изискват незабавно да ги запишеш. Опитваш се да ги пропъдиш, залъгваш се с ежедневни дейности като готвене, чистене, хранене, грижи за поколението, посягаш дори към алкохол или цигари (шум в залата), но нищо не помага. Става даже по-лошо – като си пийнеш, съвсем ти идва вдъхновението! (лек смях в залата)

Всички знаем докъде води това, затова се събираме и споделяме. Познато ни е усещането от многозначителните усмивчици и погледи: “Тоя или тая пък как се е натряскал/а още от сутринта!” Срещу тях сбирките ни дават опора, защото само ние помежду си можем да си помогнем един на друг! (ръкопляскания).

Днес, скъпи приятели, имам с какво да се похваля. – вчера не написах нито ред! (бурни ръкопляскания) Вярно е, че беше понеделник...(смях в залата)

Знам, както и всеки от вас, колко е трудно да се въздържаш. Защото това си е пристрастяване като всяко друго – алкохол, цигари, наркотици, шоколад, преяждане, работа, шопинг... Според мене пристрастяванията са истинската болест на века. Знаем го от личен опит. (шум от въздишки в залата) И нашето, също като другите, дава хляб на хората, които ни предоставят възможност да го задоволяваме и на свой ред правят всичко възможно да го поддържат ...

Така или иначе, фактът си е факт. Пристрастени сме. (раздвижване в залата) Трябва да се борим с желанието да пишем пак, и пак, и пак... За себе си съм си поставила нелеката задача да пиша през ден!

Смятам да продължа така и занапред. (бурни ръкопляскания и възгласи ”Браво!”) Може пък да дойде денят, в който да не пиша и цяла седмица, а после... (одобрителни възклицания) На следващата сбирка ще споделя какво съм постигнала.

Благодаря ви за търпението и емпатията, с които ме изслушахте!

Благодаря за вниманието!

(продължителни ръкопляскания)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелиса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен хумор и елегантен стил! Искрени комплименти!
  • Замислящо до стряскане...Най-болезнените истини са тези, които отказваме да допуснем близо до себе си с увереността, че не се отнасят до нас...
  • Роси - за всеки неговото си е хубавото
    Ангел, то си е ясно, че няма да е лесно
    Ивон, благодаря!
    Магдалена, благодаря!
    Кавалере, това е най-готината от всички забележки в скоби от текста, как не се сетих! А дали ще се справим...дано!
  • (звън от чаши в публиката)

    Наздраве, Нели!! Бичкам те, ей, чаровнице! Заедно ще се справим с нашите пороци!!
  • с усмивка...ама си е и много вярно...
    хубаво разказваш, Нели.

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...