Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. Тя говореше бързо, звуците се промушваха между двата зъба и всичко, което излизаше от устата ù, се сливаше в едно, като че не излизаха думи, а беше пусната чешма и водата шуртеше безспир. Напираше крачка след крачка към мен, и аз отстъпвах назад, като опипвах какво има зад мен, да не се блъсна в нещо и просна на пода. Спря до дивана, метна тояжката на масичката и се отпусна да седне. Нещо изскърца и първото, което си помислих е, че си строши кокалите, чак след това загрях, че изскърца диванът и тоя път ми мина друга щура мисъл. Отиде си диванът, с тия кокали тя ще го продере. Дано не мърда много.
И всичко това стана на фона на една неспирно шуртяща чешма. Не спря ни за миг да говори. Започн ...