Dec 3, 2010, 6:00 PM

Реституция 

  Prose » Narratives
804 0 1
6 min reading
Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. Тя говореше бързо, звуците се промушваха между двата зъба и всичко, което излизаше от устата ù, се сливаше в едно, като че не излизаха думи, а беше пусната чешма и водата шуртеше безспир. Напираше крачка след крачка към мен, и аз отстъпвах назад, като опипвах какво има зад мен, да не се блъсна в нещо и просна на пода. Спря до дивана, метна тояжката на масичката и се отпусна да седне. Нещо изскърца и първото, което си помислих е, че си строши кокалите, чак след това загрях, че изскърца диванът и тоя път ми мина друга щура мисъл. Отиде си диванът, с тия кокали тя ще го продере. Дано не мърда много.
И всичко това стана на фона на една неспирно шуртяща чешма. Не спря ни за миг да говори. Започн ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Стефанов All rights reserved.

Random works
: ??:??