Римите на едно убийство
1
Инспектор Колев четеше и убиваше всъщност свободното си време. И тъй, като основно се занимаваше с подобен тип престъпления, с ирония си помисли, за пореден път, че никога и никъде не можеше да избяга от работата си. Въпреки, че убиването на времето с поезия по същество си беше едно доста нежно такова...
А и над друго разсъждаваше в момента. Просто не можеше да си обясни, как една посредствена поетеса, и то на 27 години вече, изведнъж, само в рамките на няма и 6 месеца, се превърна в звезда от първа величина. А това бе загадка която колкото и пъти да гонеше от своя мозък, толкова повече и повече се връщаше в него. Успокоението, че същия въпрос си задаваха и много други хора, които разбираха наистина от поезия, въобще не му помагаше в случая...
- Пак ли четеш глупости - прекъсна усамотението му леко подигравателен глас и той, още преди да вдигне главата си от лаптопа, с досада помисли, че би трябвало по-добре да скрие тази си страст. А после, отново с ирония, си каза, че това бе трудна работа, когато отвсякъде бе заобиколен от хора, на които разплитането на загадки и ребуси бе професия. А страстта му към поезията бе толкова силна, че все в даден момент, щеше да заинтригува някой негов колега, какво ли толкова крие... То, всъщност, точно и така го разкриха... А сега въпросният изобличител стовари огромните си задни части до него - Кольо, да ти кажа, брат, и аз рекох да ставам поет. Даже вече и съм, та сега ще ти изрецитирам нещо :
Секретарката на шефа
знае да му прави кефа,
а аз завиждам и се крия
зает с поредната чикия...
- Дебел, що не си завреш химикала в задника? И без това от там го вадиш...
- Ааа, Колич, не така, не така. То, ние, поетите - и тук тлъстото лице на иначе добродушния инспектор Томов се разтресе от смях - Извинявай, брат, ама знайш, че нема как да не те ебавам. И добре, че знам, как пердашиш мадамите, че иначе и на друга тема мога да те подкача...
- Да ти го набутам в дебелия задник...
- Ха, знаех си - разтанцува се вече неудържимо шкембето на другия - Ама бива ли така, бре? Я първо ми кажи некое стихче, че па после - намигването, едновременно шеговито, но и палаво, бе това, което преля чашата.
- Майната ти - изръмжа Колев, след което затвори със замах лаптопа, като изправяше в същото време близо двуметровото си тяло. И без това му се отяде и реши да се скрие зад бюрото, където на всичкото отгоре го очакваше и папката на един стар случай, папка, на която предстоеше явно скоро да заеме мястото си, сред неразкритите престъпления от други случаи...
2
Погледът му за пореден път се плъзна по лицето на жертвата. Тялото на 62 годишната жена бе открито преди 9 месеца, в начална фаза на разложение, със стърчащ нож от сърдечната област, насред кухнята й. И оттам, нищо ново по случая...
Тя бе абсолютна самотница, отдавна погребала всичките си роднини и прекарала живота си сред книгите. Буквално. 40 години стаж в библиотека?
Инспектор Колев с тъга си помисли, колко ли дни, като малък, бе прекарал в селската такава. Имената на безчет заглавия и автори, като сюрреалистична картина преминаха пред погледа му, но той бързо се отърси от нея.
И отново се зачете из показанията на хората, не малка част от които, бе взел и сам. Както обикновено отново си зададе въпроса, къде бяха тетрадките... Та нали толкова много от тях с умиление си спомняха за това, колко кротка е била женицата, как на всекиго е подавала ръка, и... как непрекъснато е писала и писала. Но никой не можеше да каже какво. Така и не откриха човек, който да е успял да погледне в някоя нейна тетрадка...
И отново, също по навик, той се загледа в снимките от местоположението, но най вече в онези, запечатали шестте празни рафта, които беззъбо се усмихваха насред огромната семейна библиотека, заела цяла една стена. А около тях нямаше и едно празно място - та нали на него сам, когато бе там, макар и съвсем не на място, му се прииска цялото това богатство от поезия, да е негово...
После въздъхна с отчаяние и затвори папката. Знаеше, че днес няма да го направи, но в някой от близките дни, щеше да я вземе в ръката си, и да я занесе в огромния следствен архив. Където щеше да си и остане, покривайки се полека с прашинките на минаващото време...
3
Красив е град Пловдив! За пореден път крачейки по улиците му, си помисли инспекторът. Усмихвайки се сам на себе си, влезе в кварталното магазинче и си взе дежурните 3 бири, както и кутия Кент. После с широка крачка се запъти към своя дом.
По време на бъркането на яйцата, бързата вечеря, на която се бе спрял, с неудоволствие си спомни за бъзиците на Дебелия. Тъпо копеле си беше той, но ето, оказа се достатъчно ловък, че да разкрие малката му тайна, а освен това имаше и голяма уста...
Вечерята така и остана недокосната, а той пиеше вече третата си бира и се ядосваше, че не взе поне още две. И без това идваха почивните дни, нямаше да е проблем и десет да изпиеше...
Погледна с омраза към телефона и се усмихна иронично. И трите му мацки бяха заети тази вечер, но... Единствената му любов го очакваше..
Протягайки огромното си тяло, инспектор Колев се пльосна на дивана и отвори за кой ли път лаптопа. Нямаше кой знае какво за четене, докато не съгледа заглавието:
"Библиотеката и аз"
Очите му машинално се спряха на името на автора и той кликна за да прочете.
Времето-страници около мен се пилее,
годините нижат се, сън в библиотека.
Сама съм отново, но в мене живее
въпрос изначален: Какво е човекът?
Затворена мъдрост в кориците чака
от пръстите ми, топлина да попие.
Отварям ги. Блясва лъч в мрака,
но него дали го виждаме ние?...
Коя съм аз? Какво търся? Май единствено съм
жена, затворена в една библиотека,
а дали истината не е нейде отвън
на въпроса ми вечен, какво е човекът?...
4
Пръстът му бавно докосна псевдонима на авторката (Koteto ot Plovdiv), докато в същото време една мисъл си пробиваше път:
"Много небесни тела светят само с отразената светлина на истинските звезди..."
16.09.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Останалото бе съвсем рутинна работа. На местопрестъплението имаше достатъчно доказателства, просто досега нямаше съвпадение...
Знаейки вече кого издирват, не беше трудно да открият лицето й на старите записи, а когато й щракнаха белезниците пръстовите отпечатъци се оказаха достатъчни за доживотна ...
Comentarios
-
По молба на автора, разказът е изваден от предизвикателството
-
Усмих от мен 😊
Повече няма, какво да добавя тук, а прекалих е и с чатенето. Досадих дори на самия себе си :"
Тъй, че приключвам с включванията на живо тук на този етап.
Благодаря още веднъж на всички посетили творбата ми. -
Maryroj (Мариела Делидимова) да, и аз друго разбрах... Иначе моето ще си има продължение. Виж коментара ми, най-последния, под него
-
Извинявам се, Мариела, не съм разбрал, но както е видно, и тя е сметнала, че става въпрос за моята творба 😊
-
Помолих Бистра да продължи нейния разказ, не твоя.
-
Бистре, не съм от тях, за мен дори е комплимент да вдъхновя някого, но този случай е изключение.
-
mislitel (Георги Каменов) оки, проблеми няма (неслучайно питам, има хора дето се дразнят)
-
Бистре, казах, за мен 😊
Фен съм на фантастиката, фентъзи, трилъри, за животните, исторически, дори приказки, но не и на криминалния жанр от чист вид 😆
ПП
Съжалявам, не разрешавам тази ми идея конкретно да бъде използвана, като база за творба на друг автор. -
mislitel (Георги Каменов) айде ся, скука бил (не си чел добре написан ми се струва...).
-
Момичета :"
Нищо не е станало, айде да прекратим това шоу, а?...
Вече го казах - съзнавам, че разказът има много дупки, пуснах го просто за забавление. Не държа на него категорично, а и ще е срамно, като се замисля и ако беше останал тук, да заеме някое високо класирано място!
Чистия криминален жанр ми е пълна скука, затова и съм прочел само трите най-къси разказа от другите в конкурса, но всичките бяха много по-изпипани от моя!
Това казва всичко 😊 -
mislitel (Георги Каменов) отново честен коментар:
Има хляб в идеята - лично на мен ми е интересно каква е връзката между "поетесата", бабето и убиеца. Така че не е ОК бялото знаме.
Предлагам да преобразим модератора в Соломон и той да реши ще ли го маха, или няма да го маха
Maryroj (Мариела Делидимова) идеята е добра, но само ако авторът позволи (че иначе GDPR ) -
И аз мисля, че трябва да остане. А към Бистраз Моля напиши продължението!
-
😋
По природа съм мъжкар! Такъв ме определят хората, които ме познават. За такъв се имам и аз! А ако сега оттегля искането си за деклариране, наистина ще изглеждам, като палячо (какъвто и ме нарекоха скоро тук между другото...). Тъй, че жребият е хвърлен!
А и си абсолютно права в критиките си!
Вината в случая е моя! Все пак творбата участва в конкурс - или трябваше да я развия с това, което спестих (улики, дълбочина на образите на участниците и прочие), или въобще да не участвам! Важното е да си взема поуките за в бъдеще!
В този си вид творбата ме устройва, но не е коректна спрямо прочелите я! За това не помислих, когато я пишех и пуснах.
Благодаря ти, Бистра, че ме накара да погледна и от тази гледна точка! -
mislitel (Георги Каменов) аз пък си мисля, че трябва да остане.
-
Шефке, вече пратих писмо до модератора. Не искам около втора моя творба да се разразява скандал. А и криминалетата не са ми страст 😊
Участвах единствено заради емоцията да съм в джаза и аз :"
Така, че случаят е разкрит и приключен около моето участие тук 😋😂😋
Благодаря на всички, които са се излъгали да гласуват за моят псевдо криминален разказ и пожелавам успех на всеки от останалите участници! -
Моля творбата ми да бъде извадена от това предизвикателство!
Благодаря предварително на модератора! -
mislitel (Георги Каменов) чакай сега, аз не съм модератор, следователно мнението ми може и да не е меродавно.
Идеята на разказа на мен лично ми харесва (ама още трябва, още...) -
Благодаря, Бистра.
Съгласен съм с тезите ти, и то казаното от теб си го знаех още с пускането.
Явно обаче творбата не покрива изискванията за този конкурс, за което се извинявам.
Моля модераторът на предизвикателството да я дисквалифицира! -
mislitel (Георги Каменов) благодаря. Виж сега, в една част на съзнанието ми от няколко години живее следовател-битов алкохолик, така че тия работи съм се научила да ги виждам.
Иначе ти схващам позицията (не ща да се заяждам тук, ама като спомена), идеята е тук да бъде крими история. Интересен е обратът с четящият поезия инспектор (щеше да е още по-смешно ако пише стихове, честно казано, но ти си знаеш). Според мен (като виден графоман) не е важно да е кратко, а да бъде яко (аз доста се олях с моя).
На мен определено ми липсват твърде много неща. Като проблясъци са. Щрак! Той чете нещо. Превъртаме лентата. Щрак! Чуди се как тая скочубра е станала звезда. Превъртаме лентата. Щрак! Неразкритото убийство. Според мен твърде много е оставено на читателя (нещо напоследък ме сърби да пиша вдъхновени произведения, та и тук така...)
За мен, има ли крими нещо, трябва да има загатка и да я чоплим (и ако може да се възхитим на ума на следователя и сами да си поблъскаме своите мозъци)... -
Много точен коментар, Бистра.
Обаче ще си призная, от мнооого години чистите криминалета не са ми изобщо интересни. С Агата Кристи приключих някъде около 3 клас, а до 5 може би, с Мегре, Холмс и останалите.
Затова направих разказа максимално кратък и това, естествено, се отрази на сюжета и дълбочината му, но ако бях започнал да го пиша, както трябва, нямаше да го завърша никога.
А даже въобще не смятах и да участвам в конкурса 😊
Пропуските ми ги оставям на въображението на читателите.
А иначе най-важното за мен в разказа не е самото престъпление, а показаното в първата глава, която единствено разработих, както трябва. А то е отношението на много хора към лица, за които разбират, че пишат поезия...
Благодаря за перфектното ти включване, Бистра! -
Хм, вече мога да кажа кой е наследил въпросните тетрадки. Обаче това не го прави убиец. Липсват елементи от историята за да скалъпим какво е станало (или аз съм калпав криминалист)...
-
Само едно ще кажа, ще е шантаво 😜
Но ще си отчакаш, докато му дойде редът :0))
Доколкото неразбирането ти, продължавай с анализите :"
Тук няма да давам жокери. -
Шефке, сериозно, този герой мислех да го ползвам само веднъж, но ти толкоз ма ядеш, че реших, като изтече срокът на конкурса, да напиша още нещо. Дори и идейка вече ми се върти в кратуната 😊
-
Абсолютно си прав, Тео :"
-
Абе знае ли се дали се знае 😜
-
Може и така да е, но доколкото ме познаваш при мен дали ще мине? Ха ха.... И двамата няма да го направим ами само си чешем езиците.
-
Кети, не ме подценявай.Толкова съм сладкодумен, че веднъж дори един от Габрово заради лафовете ми, ме почерпи с... лукче 😆
А пловдинчани са къде, къде по-наивни и щедри от тях :" -
Да накараш майничка да ти плати сметката?! Да не ти е изпила човка акъла? Ха ха.....
-
Тук ме разкри, Кети.
Чудех се как да го кръстя и твоето име и фамилия сами ми изкочиха в тикварника...
А за града не позна. Просто съм живял към 3 години не в самия град, но страхотно близко и се влюбих в Пловдив.
От години повтарям, че съм обиколил бая от България, но ако имам избор, къде да живея, ще е или в него, или в град Елин Пелин.
Та това са отговорите.
ПП
Ако е велика дума, но ако се случи това чудо, ще почерпя в някой ресторант, а ти... Ще платиш сметката...
Намиг 😜 -
Хареса ми разказа ти и гласувах. Да се включа в задявките ще попитам: Инспектор Колев има ли нещо общо с моята фамилия, че и градът е същия? Успех и ако спечелиш да почерпиш!
-
Шефке, Шефкеее, какво да те правя, а каже ми, аджеба :"
Първо, ще ти благодаря за комплимента, относно разказа.
Второ, ще обмисля идеята ти 😋
Трето, права си относно Админа, а инспектора ще го мисля друг път :=))
Валентина, приятно ми е, че творбата ти е интересна. -
Ти да видиш, интересно.
-
Аз се казвам Георги, но и футболиста Гонзо, също се казва Георги. Това значи ли, че сме един и същ човек?
Питам, че не мога да разбера, кой съм.
Шефке, въпросът ти е несериозен, така, че и отговорът ми е в този тон. -
Благодаря за комплимента, Светославе.
-
Отличен разказ. Стегнат с хубав финал. Поздравления!
-
Благодаря, Тео!
-
Благодаря за супер високата оценка, Мариела!
Обаче аз отлично си знам, че разказът си има много слабости, но те са за сметка на нещо друго - исках да е кратък, та на който не му хареса, поне време много да не губи, докато го чете.
Благодаря сърдечно още веднъж! -
Криминален разказ! Професионално! Харесах и гласувах.
-
Благодаря за високата оценка, Мариана.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Шефке, случва се :"