1
Инспектор Колев четеше и убиваше всъщност свободното си време. И тъй, като основно се занимаваше с подобен тип престъпления, с ирония си помисли, за пореден път, че никога и никъде не можеше да избяга от работата си. Въпреки, че убиването на времето с поезия по същество си беше едно доста нежно такова...
А и над друго разсъждаваше в момента. Просто не можеше да си обясни, как една посредствена поетеса, и то на 27 години вече, изведнъж, само в рамките на няма и 6 месеца, се превърна в звезда от първа величина. А това бе загадка която колкото и пъти да гонеше от своя мозък, толкова повече и повече се връщаше в него. Успокоението, че същия въпрос си задаваха и много други хора, които разбираха наистина от поезия, въобще не му помагаше в случая...
- Пак ли четеш глупости - прекъсна усамотението му леко подигравателен глас и той, още преди да вдигне главата си от лаптопа, с досада помисли, че би трябвало по-добре да скрие тази си страст. А после, отново с ирония, си каза, че това бе трудн ...