Събудих се. Не, не! Още не ми се ставаше и затова продължих да се излежавам, ей така, със затворени очи. Навън беше тихо. Чуваше се единствено глъчката на вечно гладните врабчета. Ще трябва да затворя прозорците, та в апартамента да остане поне малко от нощния хлад – днес също щеше да бъде горещо.
Може би неволно съм се размърдала, защото в този момент усетих връхлитането на нечии устни върху бузата си.
- Честит рожден ден! Желая ти много здраве, щастие и ... пак целувки.
Да, наистина. Днес имам рожден ден. Мъжът ми продължаваше да ме гали и нашепва нежни пожелания. Днес през целия ден, той ще върши цялата (почти) домакинска работа - пазаруване, миене на чинии, готвене, а за вечеря ще изпече пържоли - за по-официално (или по-лесно?). Колко е хубаво на рождения ти ден - всички те глезят, подаряват ти по нещо, не ти се карат за дългите телефонни разговори, а ти само си мързелуваш (и набираш сили, та на другия ден да изчистиш както трябва след мъжката помощ!).
А, телефонът. Сигурно е майк ...