Романтичен мъж и лайкучка
Ганка беше единствената мома в забутано Пернишко село край границата със Сърбия. Сама мома, ама хубава като за двайсет, така се тупаше в гърдите баща ù бай Радой, мъж мустакат и въобще надарен откъм косми по цялото тяло. Вечно чорлав, с мазен от носене каскет, с избелели панталони, които благоверната му Станка кърпеше най-надлежно с бод зад игла. Дупките маскираше с фестон бод, така че да изглежда естетически издържано. Стил и финес по селски, казваше тя и сочеше майсторлъка си на Ганка с думите: „Глей к,ви ги върша, та кога се ожениш, да кърпиш гащите на мъжо си, да ме не срамиш, че не съм те научила на нищо!” После късаше със зъби конеца, отдалечаваше закърпеното за последен оглед на качеството и търчеше по работа. Защото на село много работа, която Ганка попиваше усърдно и къташе в дебрите на мозъка си за бъдеща дейност в лелеяния от нея мъжов дом. Нали все някога ще се омъжи, въздишаше тя и мечтаеше за романтичен съпруг, който ще ù сплита косите, ще я чеше ...