Рози на заем

Отдавна не бях изпитвала подобно нещо. Седяхме си в кафето с Любо и си приказвахме. По-точно той ми разказваше за новото си гадже. Беше влюбен. Обожавам такива мъже! Разказваше ми какво ще й сготви за вечеря. Питаше ме какви свещи да купи. Другата седмица смята да напълни ваната с пяна, да запали много чаени свещи и да я покани на вино и Шааде. Не съм я слушала, но това е вторият романтичен мъж, който я споменава. Ще се наложи да я чуя от любопитство. Толкова мило ми стана, когато ми разказа как обича в събота и неделя да става преди нея, да отиде за вестници и докато ги прочете да я остави да поспи. После да й направи кафе, да й изстиска пресен сок от лимони и портокали и да й го поднесе в леглото.

• - Заради погледа й в този миг си заслужава усилието. После ме прегръща...

Точно в този миг го видях, изпепеляващия ме поглед от съседната маса. Стори ми се познат. Професионално изкривяване. Дори Брат Пит да срещна на улицата и ми се усмихне, ще му кимна  и ще продължа. Ще си помисля, че е някой благодарен клиент на банката, в която работя. Толкова много хора ме познават, понеже си върша добре работата. Те всички са доволни и ме помнят, но аз съм една зад гишето, а те толкова много, как да ги запомня.

Продължихме да говорим с Любо, но аз вече бях по-разсеяна. Чудех се откъде познавам мъжа на съседната маса.

На другия ден в обедната почивка пак бях в кафето и... той не сваляше очи от мен. Ядосах се, че не мога да се сетя и спрях да го гледам. Ако иска ще ми каже сам, не мога да мисля само за него.

След още няколко дни в банката влезе куриер с цвете и... ми го поднесе - една червена роза. Докато го попитам от кого е, той си тръгна. Имаше прикачена малка картичка и на нея само буквата Л. Ами ако не е за мен?! Да е Любо? Той би ми донесъл розата сам. След 10 минути момчето пак дойде и ми връчи втора роза.

• - Сигурен ли сте, че е за мен?
• - Да!

Буквичката беше У. И така през 10 минути събрах 17 рози, а написаното бе:"Лудо влюбен съм в теб". Кой може да е това? Може моите приятелки да ми правят номер. Веднага набрах Мими.

• - Вие ли ми въртите номера?
• - Какви нимера?
• - С розите, не се прави!
• - Какви рози, нищо не знам? Обожател ли си имаш? Да не е Нелката?

Звъня на Нели, пак нищо, но им разказах... О, да не би да е таинственият мъж?!

След още няколко дни вечерях с Андрей. Аз бърборех, бърборех както винаги, а той ме гледаше с такова обожание, сякаш бях най-красивата и единствена жена на света. Беше ми интересно с него. Чувствах се някак особено хубаво в компанията му. Не кроях планове, аз никога не мечтая. Оставям нещата да се подреждат от само себе си. Не обичам да летя, защото от опит знам как боли, когато паднеш от много високо. Но този път беше различно, поне така ми се искаше. След вечеря ме изпрати до нас с колата. Изчака ме да влезна във входа. Като се прибрах, надникнах през прозореца. На мястото на колата блещукаха две запалени свещички. Толкова е романтичен!

След още един месец ме покани на гости. Имал изненада за мен. Без да се замисля се съгласих. Още в асансьора ме целуна. Каква целувка, направо летях към звездите и не ми се искаше да се връщам. Когато асансьорът спря той ме погледна в очите и ме възпламени с изгарящия си поглед. Някой повика асансьора надолу и ние избухнахме в смях като някои малки деца, които са направили някоя щуротия. Повозихме се малко повечко. Когато заключи вратата след себе си  вече тръпнех в очакване. Той ме придърпа към себе си, облегна ме на вратата повдигна косата ми и ми прошепна с най-еротичния глас:   

- Желая те!

Треперех цялата като малко момиче, на което ще й е за първи път. Точно така се чувствах.

• - Не бързай!
• - Но, това е моята реплика!
• - Така ли, моето момиче? Сега ще водя аз, другия път ще правя, каквото ми кажеш.

Мушна ръка под блузата ми. Ах, какви горещи ръце! Разтапях се, а и тази страстна целувка... Вече ме носеше в спалнята. Не можех да реагирам, а и не исках, бях като омагьосана. Съблече се за миг, а копчетата от моята блуза се посипаха като перли по пода. Целуваше ме навсякъде. Целувките му ме изгаряха. Имах чувството, че оставя следи по кожата ми. Потрепвах при всяко докосване, стенех. Заглушаваше стенанията ми с целувки. Не можех да си поема дъх. Изгарях в пожара на страстта. Притихна в прегръдките ми и прошепна:

• - Прости, не можех повече да издържам. Дай ми десет минути и ще се погрижа и на теб да ти е хубаво.

Не можех да говоря, само кимнах. След малко осъзнала какво ми е казал, промълвих:

• - Колко продължи? Само един миг или цяла вечност? Има ли значение, беше толкова... А имаш ли сили за още?!

Лежахме един до друг. Той се свлече надолу и ми засмука пръстите на краката.

• - Сега ще видиш кой няма сили!
• - О, не... Не искам повече...
• - А ако аз искам?
• - Значи започва се... Само че този път нали обеща аз да правя, каквото си искам... Хайде, бъди послушно момче, легни удобно и не се съпротивлявай, защото ще се наложи да те натупам, ако си непослушен.

Оказа се доста послушен. Седнах в краката му и започнах да ги масажирам

• - Хубави мускулести крачета имаш- той се усмихна. После се плъзнах по него и го целунах.
• - Моля те, вържи си косата, искам да те гледам в очите. Ти имаш най-хубавите големи, сини, изразителни очи! Мога да свърша само докато те гледам как ме желаеш.

Станах и си взех шнолата от чантата. Той се надигна на лакти и проследи всяко мое движение. После се отпусна  на възглавницата.

• - Подлудява ме всяко твое движение! Ти излъчваш секс!

Е, подлудих го, довърших го! Докато се любехме, четях обожанието му към мен в очите му. Гледаше как покривам с целувки тялото му и четях в очите му благодарност. Наистина го докарах до лудост. Заспа като къпано бебе.

Изкъпах се и тихичко затворих вратата след себе си.

За две седмици ме преместиха в централния офис на банката, защото имаше много работа, а аз работя бързичко.

• - Някакъв мъж те търси по 100 пъти на ден по телефона. Даже веднъж дойде лично, сакън да не те криеме. Не си ни упълномощила да ти раздаваме телефона и...
• - Който трябва ще ме намери. Не го давайте на никой! Ще ме почакат.

• - Какво стана, къде изчезна? Щях да умра без теб!
• - Обаче не си, доколкото виждам.
• - Не прави повече така!
• - Забрави да кажеш, моля!
• - Моля те, искам те, обичам те!
• - Не бързай!
• - Ах, да, това беше твоята реплика. Купил съм ти пръстен, заповядай.
• - Годежен ли е?!
• - Никоя жена не ме е карала да се чувствам така!
• - Как така?
• - Толкова жив и щастлив.
• - Не ти вярвам, сигурно винаги така казваш. Всяка жена е... така! Когато има до себе си мъж, който я кара да се чувства желана.
• - Да но от всички една е най-... Може би късмет, че си я намерил или просто химия.

Обсипваше ме с ласки и подаръци. Бях на върха на щастието.

• - Ели, какво има, какво се е случило?!
• - Трябва да те видя, ще откача.
• - Не откачай, идвам!

Седяхме на дивана у тях. Ели беше с подути очи и доста отслабнала. Разказваше през сълзи.

• - Напуснах гаджето си и му се отдадох и... сега няма и следа от него. Две седмици луди нощи... и ме заряза.
• - Случва се, не плачи. Ще го преживееш. Какво ли не ни е минало през главите и пак сме живи.
• - Не ме изоставят за първи път, но ми е обидно, че съм тъпа. Толкова съм доверчива. Как можах да се излъжа?
• - За какво говориш?
• - Поиска ми 1000 лева, спешно му трябвали до другия петък, така каза... И аз, глупачката, взех на заем... повече не се появи. Толкова съм прозрачна. От сто километра ми личи, че съм наивна...

Нещо ме стисна за гърлото. Андрей! Да, бях го видяла веднъж в кафето при Ели. Свалих пръстена.

• - Продай го! Ще видя колко парички мога да ти дам. Ще оправим заема.
• - О, не, няма да го взема.
• - О, ще го вземеш и още как. Той е твой! Ще си върнеш всичко до последната стотинка или някой много, много ще страда. В живота, скъпа моя, има равновесие. И също така знам, че всеки си намира майстора.