svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
16.08.2007 г., 8:28 ч.

Рози на заем 

  Проза
1388 0 39
7 мин за четене
 

Отдавна не бях изпитвала подобно нещо. Седяхме си в кафето с Любо и си приказвахме. По-точно той ми разказваше за новото си гадже. Беше влюбен. Обожавам такива мъже! Разказваше ми какво ще й сготви за вечеря. Питаше ме какви свещи да купи. Другата седмица смята да напълни ваната с пяна, да запали много чаени свещи и да я покани на вино и Шааде. Не съм я слушала, но това е вторият романтичен мъж, който я споменава. Ще се наложи да я чуя от любопитство. Толкова мило ми стана, когато ми разказа как обича в събота и неделя да става преди нея, да отиде за вестници и докато ги прочете да я остави да поспи. После да й направи кафе, да й изстиска пресен сок от лимони и портокали и да й го поднесе в леглото.

  • - Заради погледа й в този миг си заслужава усилието. После ме прегръща...

Точно в този миг го видях, изпепеляващия ме поглед от съседната маса. Стори ми се познат. Професионално изкривяване. Дори Брат Пит да срещна на улицата и ми се усмихне, ще му кимна  и ще продължа. Ще си помисля, че е някой благодарен клиент на банката, в която работя. Толкова много хора ме познават, понеже си върша добре работата. Те всички са доволни и ме помнят, но аз съм една зад гишето, а те толкова много, как да ги запомня.

Продължихме да говорим с Любо, но аз вече бях по-разсеяна. Чудех се откъде познавам мъжа на съседната маса.

На другия ден в обедната почивка пак бях в кафето и... той не сваляше очи от мен. Ядосах се, че не мога да се сетя и спрях да го гледам. Ако иска ще ми каже сам, не мога да мисля само за него.

След още няколко дни в банката влезе куриер с цвете и... ми го поднесе - една червена роза. Докато го попитам от кого е, той си тръгна. Имаше прикачена малка картичка и на нея само буквата Л. Ами ако не е за мен?! Да е Любо? Той би ми донесъл розата сам. След 10 минути момчето пак дойде и ми връчи втора роза.

  • - Сигурен ли сте, че е за мен?
  • - Да!

Буквичката беше У. И така през 10 минути събрах 17 рози, а написаното бе:"Лудо влюбен съм в теб". Кой може да е това? Може моите приятелки да ми правят номер. Веднага набрах Мими.

  • - Вие ли ми въртите номера?
  • - Какви нимера?
  • - С розите, не се прави!
  • - Какви рози, нищо не знам? Обожател ли си имаш? Да не е Нелката?

Звъня на Нели, пак нищо, но им разказах... О, да не би да е таинственият мъж?!

След още няколко дни вечерях с Андрей. Аз бърборех, бърборех както винаги, а той ме гледаше с такова обожание, сякаш бях най-красивата и единствена жена на света. Беше ми интересно с него. Чувствах се някак особено хубаво в компанията му. Не кроях планове, аз никога не мечтая. Оставям нещата да се подреждат от само себе си. Не обичам да летя, защото от опит знам как боли, когато паднеш от много високо. Но този път беше различно, поне така ми се искаше. След вечеря ме изпрати до нас с колата. Изчака ме да влезна във входа. Като се прибрах, надникнах през прозореца. На мястото на колата блещукаха две запалени свещички. Толкова е романтичен!

След още един месец ме покани на гости. Имал изненада за мен. Без да се замисля се съгласих. Още в асансьора ме целуна. Каква целувка, направо летях към звездите и не ми се искаше да се връщам. Когато асансьорът спря той ме погледна в очите и ме възпламени с изгарящия си поглед. Някой повика асансьора надолу и ние избухнахме в смях като някои малки деца, които са направили някоя щуротия. Повозихме се малко повечко. Когато заключи вратата след себе си  вече тръпнех в очакване. Той ме придърпа към себе си, облегна ме на вратата повдигна косата ми и ми прошепна с най-еротичния глас:   

- Желая те!

Треперех цялата като малко момиче, на което ще й е за първи път. Точно така се чувствах.

  • - Не бързай!
  • - Но, това е моята реплика!
  • - Така ли, моето момиче? Сега ще водя аз, другия път ще правя, каквото ми кажеш.

Мушна ръка под блузата ми. Ах, какви горещи ръце! Разтапях се, а и тази страстна целувка... Вече ме носеше в спалнята. Не можех да реагирам, а и не исках, бях като омагьосана. Съблече се за миг, а копчетата от моята блуза се посипаха като перли по пода. Целуваше ме навсякъде. Целувките му ме изгаряха. Имах чувството, че оставя следи по кожата ми. Потрепвах при всяко докосване, стенех. Заглушаваше стенанията ми с целувки. Не можех да си поема дъх. Изгарях в пожара на страстта. Притихна в прегръдките ми и прошепна:

  • - Прости, не можех повече да издържам. Дай ми десет минути и ще се погрижа и на теб да ти е хубаво.

Не можех да говоря, само кимнах. След малко осъзнала какво ми е казал, промълвих:

  • - Колко продължи? Само един миг или цяла вечност? Има ли значение, беше толкова... А имаш ли сили за още?!

Лежахме един до друг. Той се свлече надолу и ми засмука пръстите на краката.

  • - Сега ще видиш кой няма сили!
  • - О, не... Не искам повече...
  • - А ако аз искам?
  • - Значи започва се... Само че този път нали обеща аз да правя, каквото си искам... Хайде, бъди послушно момче, легни удобно и не се съпротивлявай, защото ще се наложи да те натупам, ако си непослушен.

Оказа се доста послушен. Седнах в краката му и започнах да ги масажирам

  • - Хубави мускулести крачета имаш- той се усмихна. После се плъзнах по него и го целунах.
  • - Моля те, вържи си косата, искам да те гледам в очите. Ти имаш най-хубавите големи, сини, изразителни очи! Мога да свърша само докато те гледам как ме желаеш.

Станах и си взех шнолата от чантата. Той се надигна на лакти и проследи всяко мое движение. После се отпусна  на възглавницата.

  • - Подлудява ме всяко твое движение! Ти излъчваш секс!

Е, подлудих го, довърших го! Докато се любехме, четях обожанието му към мен в очите му. Гледаше как покривам с целувки тялото му и четях в очите му благодарност. Наистина го докарах до лудост. Заспа като къпано бебе.

Изкъпах се и тихичко затворих вратата след себе си.

За две седмици ме преместиха в централния офис на банката, защото имаше много работа, а аз работя бързичко.

  • - Някакъв мъж те търси по 100 пъти на ден по телефона. Даже веднъж дойде лично, сакън да не те криеме. Не си ни упълномощила да ти раздаваме телефона и...
  • - Който трябва ще ме намери. Не го давайте на никой! Ще ме почакат.


  • - Какво стана, къде изчезна? Щях да умра без теб!
  • - Обаче не си, доколкото виждам.
  • - Не прави повече така!
  • - Забрави да кажеш, моля!
  • - Моля те, искам те, обичам те!
  • - Не бързай!
  • - Ах, да, това беше твоята реплика. Купил съм ти пръстен, заповядай.
  • - Годежен ли е?!
  • - Никоя жена не ме е карала да се чувствам така!
  • - Как така?
  • - Толкова жив и щастлив.
  • - Не ти вярвам, сигурно винаги така казваш. Всяка жена е... така! Когато има до себе си мъж, който я кара да се чувства желана.
  • - Да но от всички една е най-... Може би късмет, че си я намерил или просто химия.

Обсипваше ме с ласки и подаръци. Бях на върха на щастието.


  • - Ели, какво има, какво се е случило?!
  • - Трябва да те видя, ще откача.
  • - Не откачай, идвам!

Седяхме на дивана у тях. Ели беше с подути очи и доста отслабнала. Разказваше през сълзи.

  • - Напуснах гаджето си и му се отдадох и... сега няма и следа от него. Две седмици луди нощи... и ме заряза.
  • - Случва се, не плачи. Ще го преживееш. Какво ли не ни е минало през главите и пак сме живи.
  • - Не ме изоставят за първи път, но ми е обидно, че съм тъпа. Толкова съм доверчива. Как можах да се излъжа?
  • - За какво говориш?
  • - Поиска ми 1000 лева, спешно му трябвали до другия петък, така каза... И аз, глупачката, взех на заем... повече не се появи. Толкова съм прозрачна. От сто километра ми личи, че съм наивна...

Нещо ме стисна за гърлото. Андрей! Да, бях го видяла веднъж в кафето при Ели. Свалих пръстена.

  • - Продай го! Ще видя колко парички мога да ти дам. Ще оправим заема.
  • - О, не, няма да го взема.
  • - О, ще го вземеш и още как. Той е твой! Ще си върнеш всичко до последната стотинка или някой много, много ще страда. В живота, скъпа моя, има равновесие. И също така знам, че всеки си намира майстора.

   

© Светлана Лажова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Засрам, засрам...Видя ли колко съм послушна...била Алиске, кума Лиске!!!
  • Благодаря ти, Вероник, скъпа!!!
  • Бубенце, благодаря ти!!! Стами, прегръдка и от мен!!! Иванова и аз те обичам!!!
  • Тъкмо се нагласих с една широка усмивка пред монитора ,като видях ,че има разказ от теб Светле,но постепенно усмивката ми се изпъри....Страхотен разказ,разтърсващ,замислящ лошото е ,че всички сме подвластни на чувства и емоции....да не се случва да попаднем в такъв любовен капан,ще изгорим и толкова!!!
    Поздравче ,Светле!!!
    Една приятелска прегрътка имаш и от мен!!!
  • Такъв разказа не се коентира,а се аплодира!Браво!
  • Развесели ме, Яна, много ти благодаря!!! Знаех си, че си от моята кръвна група!!!
  • Не бе Светле,теб и вкъщи те взимам!!!Ама Перперикон да не работи наоколо,че с тази романтика,дето я владее
  • Перперикон е велик!! Ти си неотразима, а аз дали да пропусна Бургас?! Щом казваш...
  • Настръхнах...Светле,аплодирам те горещо,разказваш невероятно увлекателно,а за Перперикон -поздрави ,и моля те пропускай Бургас
  • Ангар, аз нямам пръст в тая работа!!! Деси, поне се опитвам!!! Мариола, мерси!!! Креми, просто трябва да долетя при теб на всяка цена. Любопитна съм като почти всяка хубава жена!!! Ласка, както виждаш, при мен всичко може!!! Въпросът е да става интересно.
  • Таня и на мен ми стана интересно!!! Олга, до болка си права!!! Анета, прегръдка и от мен, мила!!! Нев, ако така се ставаше фригидна...Не бой се!!! Светльо и на теб благодаря!!! Петинка, не само тея братя. Колко братя са ми в главата - цяла компания! Гуш!!! Мая, ние с него какви работи бихме могли...Знаеш как е - заедно можем повече!!!
  • Затова го написах този разказ Джейни, защото не искам да се случва на никого! Но заради такива като Андрей, после дори да дойде Истинският...можеш да го отблъснеш...За жалост и това се случва в живота. Благодаря ти Доли!!! И на теб благодаря, Вили!!! Етчи, дано да е поучителен, мерси!!! Ванина, почти преразказвам чутото и видяното, лесно е! Безименна, много благодаря за милите думи!!!
  • може ли без коментар...
    не зная какво да кажа...
  • ...
    ?!?
    Направо ме вкара в лудницата с този разказ, чумичке!
    Ще ти кажа нещичко, лично на ушенце!
  • Много, много готин разказ!!!Браво!!!Поздрав!!!
  • Пак ме разтрепери...Пет минути след като прочетох коментара ти, звъннах на Ели. Тя потвърди, наистина са били 920 лв. Знаех си, знаех си, че си ти! Четях разказите ти и сърцето ми подсказа. Много рядко ме подвежда женската ми интуиция. Заради теб написах разказа. Докоснах те, нали?! Това е моето отмъщение! Не можеш да ме забравиш. Където и да си, с която и да си, аз ще съм в ума ти. Парите не са най-важното нещо, разбрал си го след онази вълшебна нощ. Нищо няма да е вече същото! Хей, никога не взимай пари от една жена, за да купуваш рози на друга, разваля се романтиката. Само веднъж си бил щастлив – в деня, когато ме срещна. Осъзна ли какво си загубил. Аз лично си запазих за спомен онази звездна нощ. Поплаках, признавам си, но вдигнах глава и продължих напред. А ти, ти дори най-малката монета да хванеш в ръка, ще те прогаря, защото ще те залива споменът за горещите ни нощи, които бяха най-истинското и най-ценното ти богатство, но ти го...разпиля. Пари се печелят и се губят, любовта е безценна, аз също. А за мен ти си оставаш Андрей, за добро или зло...
  • Аз, чета, чета... и мигам на парцали...!!!
    Изненадваш ме всеки път, сърничке!
  • Една шестица и от мен! Поразен съм!
    А аз за фалита на банките бях склонен да обвинявам само "Банкер №1"!
  • ааа, каква изненада! браво, Светле! а с Перперикон бихте написали изумителни разкази в тандем
  • Светланкееее... умничката ми тя!
    Сякаш си взела двамата братя Грим в едно... Хм - 3 в 1, а?
    Цунки и гушки!!!
  • Браво, Светле! Чудесно е!
  • Ох , аз по това време съм дежурна в офиса и чета , чета ... и се възбуждам... и тъкмо мислех какво ще правя като наоколо няма кьорав мъж и финала така ме стресна , че ще съм фригидна поне до понеделник...Евалла , Светле за увлекателната история...
  • Бях започнала да се усмихвам още преди да започна да го чета, но... оказа се доста сериозен разказ. И много хубав при това.
    Какво ти, хубав...страхотен!
    Поздрави и прегръдки и от мен, Светле!
  • Цял ден си мислех,какво ли си ни написала днес?Тази почти истинска история е прекрасна.Жалко,че след всяка подобна случка уж си вземаме поука,а в същност всеки път се лъжем.Светът е пълен с наивници!
  • Малееее,това наистина е един мнооого неочакван край!!!Интересна история!
  • Невероятно е , просто останах без думи , божествено е , малко се обърках в началото но нямах търпение да го прочета цялото!
  • Поздрави и от мен Светле!
    Само как разказваш...
  • Хубав разказ, реален и поучителен.
    Увлекателно разказваш Светле.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Хубаво и истински! Не е важно каква част от това е истина! Важното е, че е правдиво!
  • Браво на Светлана за разказа и на perperikon за коментара!
  • Всъщност името ми не е Андрей. Данчо се казвам, но приятелите ме знаят като Йоцата. Изкарвам си хляба от... хм, от наивни жени като тази, дето ви разказва. Омагьосвам ли ги, що ли, но след кратка среща всички падат в леглото ми и мога да поискам от тях всичко, което могат да ми дадат, че го и дават!...
    Но да започна по-отдалеч. Влязох да пия кафе в кафенето на Ели. Имаше доста клиенти, а я и тя беше хубавка, та рекох да ми стане „клиентка”. Друго си е да те удря чекмедже в корема, без пари нямаше да остана. След два дни беше разкарала гаджето и се настаних при нея. Че и в кафенето помагах – на касата. Там и срещнах Светлана. Което си е верно, верно е – в първия момент аз бях този, който захапа въдицата. Обаче като разбрах, че работи в банка си рекох „Стига с тия кокошкарски истории, Йоца! Една банка да изцицаш и нищо друго не ти трябва!” Един вид щях да се пенсионирам. Поразпитах Ели за дружката й и заседнах в кафето срещу банката. Натам историята е същата, каквато я разказва Светлана. С тази разлика, че платих да й занесат 21 рози, имаше и празни картончета със сърчица между думите, но явно момчето ме е завлякло. Много мошеници се навъдиха на днешно време, ей!... Та захапа Светлето здраво въдицата, имахме две-три срещи, цуни-гуни, това-онова, а аз като човек с опит добре се представих. И стигнахме до оная нощ. Ей честно казано такава нощ не бях имал. Жена от всякъде! Жена – та дрънка! Чак се уплаших, че ще взема да се откажа от банката! Не се отказах, разбира се. Взех малко пари от Ели за пръстен. Лъжа е, че ми била дала 1000 лева. Исках й толкова, но тя имаше само 920... Както и да е!
    Всичко вървеше по план, обаче взеха, че я преместиха Светлана в централния клон на банката! Уж много работна била, така каза. А там – далече от текущите сметки и парата. Проточи се работата един вид значи. Аз с една клиентка... пардон, жена повече от седмица не изкарвам, ама залогът беше голям, че реших да продължа. А и тя денем беше на работа, та имах междувременно една-две кратки афери. И всичко щеше да е наред, ако онази патка Ели не беше пропяла. А бе глупава жена – хем прелъстена, хем изоставена, хем обрана, пък на всичкото отгоре се хвали с това! Жени! Иди ги разбери!...
    Та така. В момента си стягам багажа и изчезвам. Не ща да имам разправии с полиция , ревниви мъже и други подобни. Чудя се дали да не прескоча до Велинград. Там има доста самотни жени... пардон – клиентки по това време...
  • Oх, стисна ме за гърлото...
    Нещо познато, нещо до болка истинско.
    Прегръщам те!!!
  • Почти истински е...Само малко съм го доукрасила, съвсем малко, за жалост. Благодаря ти Ице!!! Прегръдки и целувки май ти дадох на живо, ако помня добре!!!
  • Чудесен разказ, Светле!!!
    Малко с неочакван край, но...нали в живота всичко е възможно.
    Поздрави!!!
  • Ти и да искаш фалшива не можеш да подариш. Благодаря, прегръщам те, Веси!!! Таня и аз ти пращам въздушни целувки и пожелания за хубав ден!!! Магдалена, много си мила, мерси!!! Пенко, нека аз съм виновна днес, важното е на вас да ви е гот. Обаче утре прави му сметката!!!
  • Мълииий... Настръхнах!!! Ей сега ще подгоня колежките и ти ще си виновна!
  • Светле, започнах днешния ден с този твой разказ и не съжалявам , уж позната история , а нямах търпение да стигна по скоро до края. Обожавам разказите ти, когато ги чета си почивам и релаксирам, отдалечавам се от проблемите на деня. А при теб е хубаво , защото събираш с любов и веселие всички приятели от сайта.С обич.
  • Невероятна си Светланке,дори и в сериозността!
    От твоите разкази,всеки трябва да вземе своята поука!
    Поздрав и целувка Светле!
  • Една прегръдка ти подарявам...
    Но истинска!
Предложения
: ??:??