С думи

 България нямал, нямях, нямам. „Питат ли ме де зората“, ще се огорча.

 Младост карал из нацистко присъствие. Не русийофил, защото единствено правите западники Чаадаеви били сгълчани.

 Зрялост барах под болшевишко неотсъствие. Ни советофил, понеже изключително некривите перестройчици Горбачови бяха смълчани.

 Старост страдам сред разбойнишко всесъствие. Но космофил, тъй като само то ми остана.

 P. S. Смъртящ заклевам докосналите Айфелка да благодарят, че е „последният мохикан“ пред източните колонизатори.