Oct 29, 2023, 6:31 PM

С думи

  Prose » Letters
758 0 0

 България нямал, нямях, нямам. „Питат ли ме де зората“, ще се огорча.

 Младост карал из нацистко присъствие. Не русийофил, защото единствено правите западники Чаадаеви били сгълчани.

 Зрялост барах под болшевишко неотсъствие. Ни советофил, понеже изключително некривите перестройчици Горбачови бяха смълчани.

 Старост страдам сред разбойнишко всесъствие. Но космофил, тъй като само то ми остана.

 

 P. S. Смъртящ заклевам докосналите Айфелка да благодарят, че е „последният мохикан“ пред източните колонизатори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венко Василкин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...