Отиде си лятото с една последна, уморена въздишка. След него дойде есента и обагри земята в златисто, кафяво и оранжево. Забравила бе само да изтрие последният спомен от топлото лято.
Една малка роза, зъзнеше на студеният вятър, оглеждайки с удивление необикновените цветове покрили земята наоколо. Всичко бе различно и някак тъжно, но много красиво.
Листята на дърветата бяха станали оранжево-жълти, а вишната в двора се бе обагрила в пурпурно-червена одежда. Малката роза се любуваше на прекрасните цветове наоколо, когато чу как вятъра зашепна тъжно, едва чуто: "Идва зима, всички ще заспите дълбок сън. Земята ще се покрие с плътна, дебела снежна пелена, която ще ви запази и възроди за нов живот. Само почакай......"
Старият орех в двора само се усмихна тъжно и уморено, станал свидетел на много зими, вече стигнал до залеза на дните си. Клоните му скърцаха тъжно под напора на вятъра, който милваше листата му, късаше ги, а те политаха към земята. Вятърко неуморно повтаряше тъжната си песен. В ...