Иван се бе подпрял на парапета на терасата и гледаше към двора. Откакто се бе пенсионирал, той се бе отдал на това да се грижи за зеленчуците и овощните дървета в своя дом. Полагаше грижи и за градинката с цветя, създадена от съпругата му, която си бе отишла от този свят твърде млада. Възрастният мъж бе осъзнал, че всеки ден е дар, на който бе длъжен да се радва, защото тази привилегия се даваше на малцина. Иван живееше заедно със сина си, който имаше свое семейство, жена и дете. Както всяка година, така и сега, те бяха заминали на море. Почивка, която всички очакваха с нетърпение. Младите, за да се наслаждават на морските преживявания, а старият човек, за да остане сам, със своите си мисли.
В горещият юнски ден, той си почиваше на терасата, когато пътната врата се хлопна и тичайки, към него се приближи десетгодишния му внук Никола.
– Дядо, дядо! - извика детето. -Прибрахме се. Носим ти подарък. Бързо! Ето, виж го!
Момчето протегна ръка към дядо си. Отвори дланта си и там кротко стоеше ...