.. с влажен дъх

Беше тъмна, юлска нощ. И последната мъждукаща светлина бе отдавна изгаснала в китното, малко селце на Симо, ала той не спеше ...

Бледата светлина на луната разкриваше пред него гледка, която спираше дъха му. В малката детска площадка, където полите си разпростираше вековна топола, между два дрянови храста, се скатаваше малка, дървена пейка. На нея стоеше и го гледаше сякаш туко що излезнала от някоя древна приказка, знойна самодива. Едрата й гръд напираше и млечнобелият й сутиен сякаш всеки момент щеше да се предаде под напора на сочната й гръд. Няколко палави лъчи осветяваха аленочервените й устни. Те бяха съвсем леко разтворени и заедно с големите, тъмни очи на девойката, издаваха дъх на желание, пред което Симо стоеше сякаш вцепенен.

Той бе на няколко метра от нея, но тялото му вече се гърчеше от любовните конвулсии, които прииждаха с всеки удар на сърцето му. Вените му бяха напрегнати и едва сдържаха врящата кръв отдолу. Изведнъж сякаш в умът му се спусна завеса и онзи досаден, всезнаещ глас, който не спираше да шепне в ухото му, най-сетне млъкна.

Симо направи последните няколко крачки до извора на своето желание и пое нежните й бедра в ръцете си. В миг усети как нежната топлина на тялото й се разля в ръцете му ...

                                                                                                           - To Be Continued ...