Jan 6, 2016, 8:01 AM  

.. с влажен дъх

1.2K 1 0
1 min reading

Беше тъмна, юлска нощ. И последната мъждукаща светлина бе отдавна изгаснала в китното, малко селце на Симо, ала той не спеше ...

Бледата светлина на луната разкриваше пред него гледка, която спираше дъха му. В малката детска площадка, където полите си разпростираше вековна топола, между два дрянови храста, се скатаваше малка, дървена пейка. На нея стоеше и го гледаше сякаш туко що излезнала от някоя древна приказка, знойна самодива. Едрата й гръд напираше и млечнобелият й сутиен сякаш всеки момент щеше да се предаде под напора на сочната й гръд. Няколко палави лъчи осветяваха аленочервените й устни. Те бяха съвсем леко разтворени и заедно с големите, тъмни очи на девойката, издаваха дъх на желание, пред което Симо стоеше сякаш вцепенен.

Той бе на няколко метра от нея, но тялото му вече се гърчеше от любовните конвулсии, които прииждаха с всеки удар на сърцето му. Вените му бяха напрегнати и едва сдържаха врящата кръв отдолу. Изведнъж сякаш в умът му се спусна завеса и онзи досаден, всезнаещ глас, който не спираше да шепне в ухото му, най-сетне млъкна.

Симо направи последните няколко крачки до извора на своето желание и пое нежните й бедра в ръцете си. В миг усети как нежната топлина на тялото й се разля в ръцете му ...

                                                                           

                                                                                                           - To Be Continued ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© .--DoRmeO. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...