6.01.2016 г., 8:01  

.. с влажен дъх

1.2K 1 0
1 мин за четене

Беше тъмна, юлска нощ. И последната мъждукаща светлина бе отдавна изгаснала в китното, малко селце на Симо, ала той не спеше ...

Бледата светлина на луната разкриваше пред него гледка, която спираше дъха му. В малката детска площадка, където полите си разпростираше вековна топола, между два дрянови храста, се скатаваше малка, дървена пейка. На нея стоеше и го гледаше сякаш туко що излезнала от някоя древна приказка, знойна самодива. Едрата й гръд напираше и млечнобелият й сутиен сякаш всеки момент щеше да се предаде под напора на сочната й гръд. Няколко палави лъчи осветяваха аленочервените й устни. Те бяха съвсем леко разтворени и заедно с големите, тъмни очи на девойката, издаваха дъх на желание, пред което Симо стоеше сякаш вцепенен.

Той бе на няколко метра от нея, но тялото му вече се гърчеше от любовните конвулсии, които прииждаха с всеки удар на сърцето му. Вените му бяха напрегнати и едва сдържаха врящата кръв отдолу. Изведнъж сякаш в умът му се спусна завеса и онзи досаден, всезнаещ глас, който не спираше да шепне в ухото му, най-сетне млъкна.

Симо направи последните няколко крачки до извора на своето желание и пое нежните й бедра в ръцете си. В миг усети как нежната топлина на тялото й се разля в ръцете му ...

                                                                           

                                                                                                           - To Be Continued ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© .--DoRmeO. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...