Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейната родина и момичетата,и момчетата прекарваха половината от живота си върху седлото.
Грегорий я видя на робския пазар и веднага реши да я купи. Той никога не разбра как се е озовала на тържището в Константинопол, защото тя не говореше за това. В онзи първи миг, когато я пожела за слугиня, той дори не помисли, че тя може да стане негова жена. Знаеше само, че ще бъде добра робиня, защото тялото ѝ беше здраво като на младеж. А си личеше и , че е гъвкава и щеше да се справи с всякаква работа. Но като жена не му хареса. Беше свикнал с нежното излъчване на своите съгражданки. А Сабине беше мускулеста, в очите ѝ имаше нещо диво и непримиримо.
"Нормално- помисли си мъжът. - Нали е варварка!"
Младата ...