Сайтът
САЙТЪТ
Натрапчив и досаден, телефонът извести с алармата, че времето за сън свърши. Мисълта, че ще се включи още поне три пъти, ми дава така необходимата отсрочка. На мига заспивам, притисната от изтичащото време. Отново натрапчив и още по-досаден! „Невъзможно е да са минали толкова бързо десет минути.” Напипвам го, без да отварям очи и го заравям някъде под завивки и възглавници, за да не го чувам. Но изнервен, сънят си отива. За да се надигна обаче, ми трябва импулс - нещо, което да ме изкара от топлото легло... Кафе, голямо, ароматно кафе - обръщам се и затварям очи. Сайтът - последното прочетено, коментарите от мен, коментарите за мен... буквално скачам и включвам компютъра. Докато зареди, кафето е готово. Бърз обход на пощата, отговарям експедитивно на спешните иииии... Го отварям - последен, като десерт, на който ще се наслаждавам дълго...
Замислям се - чувството на увереност е съвсем отскоро. Но началото... Колко дни ми отне въпросът: „Да се регистрирам, или не?", съпътстван от: „Ами, ако е глупаво това, което пиша?"
До този момент не бях публикувала никога, никъде, нищо. Каква борба беше! Два пъти започвах да се регистрирам и се отказвах, докато накрая репликата: „Каквото, такова” - победи... А какви вълнения бяха, когато качих първия си разказ... С трепереща ръка кликнах върху „ добави” (сега се усмихвам). Всичките ми вълнения и тревоги се заключваха в два въпроса: Чете ли се разказът? и Има ли коментари?
Когато отговорът и на двата въпроса беше положителен - нямаше по-щастлива от мен. Но се случваше някой разказ да зацикли - тогава бях смазана. Денят ставаше сив, съмненията ме разяждаха и бях готова да кажа „Край - приключих с това! Никога повече...” До следващото вдъхновение, до поредното - „... в главата треската шуми, мислите нежно се провират и бягат по листа сами..." Десетки пъти на ден отварях на произведенията ми - страх, паника, еуфория, щастие... И това, близо два месеца... Четях едно-друго, но не системно. Понякога плахо написвах коментар - премислен сто пъти (да не е глупав, да не е постен, да не е пък прекалено емоционален, да не се повтаря с някой, който е коментирал вече...)
Не зная кое точно и кога рамката на собствената ми персона се разчупи !? Четях всичко, направих списък на авторите, които не трябва да пропускам, отскачах във фотографии, поезия, публицистика... Започнах да преглеждам по-стари произведения на авторите, които ми станаха любими. И - заживях със сайта!
Отново, десетки пъти Го отварям, но вече - за да не пропусна нещо ново. И пак поглеждам произведенията си, но вече без паника - просто с усмивка.
Често си мисля, какво щях да пропусна, ако не бях се решила, ако не беше оная почти глупава фраза - „каквото-такова”? Нямаше да познавам толкова хора, с които всъщност сме от едно тесто, омесено от - чувствителност, свръхсетивност, вдъхновение, мечтателност...
И заживях със сайта! И живея със сайта! И ще живея със сайта!
Обичам ви! Всички вас, които сте душата на "Откровения"! От сърце ви желая вдъхновение! И хармония - изумрудено-ЗЕЛЕНА хармония!
© Силвия Райчева Сеймира Дони Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви момичета
! -
Силви, изразила си и моите вълнения.
А този сайт е чудесен, защото в него мога не само да публикувам литературни произведения и да чета такива, но и мога да разглеждам
картини, колажи, фотографии, да слушам музика, да се запознавам с преводи, с публицистични статии, както и да коментирам творбите.
Поздрав! -
Здравей съгражданко.Малко късно се натъкнах на теб,но така ми се насълзиха очите като прочетох това.Аз съм от няколко месеца тук,но вече съм пристрастена.Отварям си очите сутрин и първото нещо което правя преди още да съм си изпила кафето е да отворя сайта и се започва четене,четене.Сигурно всеки от нас е изпитал тия твои първи вълнение.Незнам какво да кажа освен едно огромно благодаря на тези които са създали този сайт,на теб която си написала тези редове,на всички мои нови приятели...Ще се отбивам на твоята страничка.Поздрав!
-
ДА!!!
Благодаря ти, че сме заедно тук!
((( ))) -
Силве, не мога да се сдържа да не споделя, че същите вълнения преживях с първата си публикация... та до сега. Наистина сайта те поглъща!! И как да не е така, като тук можеш да прочетеш токова брилянтни творби и да се потопиш в откровения, толкова близки с твоите, че ти се иска да...грабнеш перото. Благодаря ти, че ни даряваш с творчеството си и частица от ТЕБЕ!!
-
Хахахаха... Ради и аз получих нещо подобно в началото. Благодаря ти!
-
Май че подобен проблем са имали и други. Първото нещо, което пуснах преди четири години в Буквите беше пълно с грешки - правописни и всякакви, а старият компютър нямаше програма за корекции. И администраторката /не си спомням точно коя/ ми писа: "Първо научете български".
-
ТАНЯ
МИХАИЛ
МИА
ИЛИЯНА
ИВОН
АНТОНЕЛА
Благодаря ви!!! -
Стана ми светло от твоето произведение. Благодаря!
-
Много... много добро!Браво!!!!Не искам да коментирам повече, защото мога да се повторя с повечето постинги. Гласувам с най-високата оценка!!!
-
Да, аз също бях така. А сега като влизам, все едно се прибирам в родния си град. Буквално. Сайтът ми напомня времето на първите ми любовни трепети, вълнението и тръпката, с която съм ги описвала, очакването да разбера дали някой смята нещата, който пиша за смислени и т.н.
А разказа ти ме накара да се усмихна толкова много пъти!!! Мерси
-
Благодаря, благодаря, благодаря! А като си помисля, че бях решена да го изтрия, ако не е публикувано докато се върна от работа... Просто го написах и качих за по- малко от 30 минути, а знам колко е важно отлежаването.
-
Прочетох го с удоволствие! Много ми хареса!
Поздрав, Силвия! -
Благодаря Вилдан!
Благодаря Петър!
Поздрави и прегръдка! -
Успех и със следващите!!!
Не се пристрастявай, твори, зареждай се и се забавлявай!
За съжаление, това е съвет, който не винаги следваме! -
Много чистосърдечно си го разказала! Припомни ми регистрацията в сайта. Синът ми нервно се засмя на ника ми фея, а аз нервно се засмях, когато ми пуснаха първото стихче. На ентия си стих човек някак претръпва... Поздрав и успех!
-
Благодаря Юлия, Тони, Петя!
-
Много точно си предала чувствата, които също като теб ме вълнуваха в началото!
Любовта ми ще остане вярна на "Откровения"!
Благодаря за това откровение! -
Откровен и вдъхновен
-
Пиши!
-
Благодаря Светле! Това с оскъдното време ми е толкова познато...
-
Силвия, ето аз например, много харесах разказа ти „Вълшебницата на Марта” и все исках да ти напиша коментар, ама той ставаше толкова дълъг, че ме хващаше срам, че ще е по-дълъг от разказа ти и отлагах за друг път. Така ти не си разбрала, че още някой го е прочел и харесал. Но това да разделяш детето от който и да е от родителете ми се вижда меко казано престъпление. Бащата може да е пияница и да не се разбират с майката, но към детето да се отнася добре и то си го обича. Той си е неговият татко, а ние се заканваме : Ти никога няма да видиш детето, щом много знаеш! Какви ги вършим и защо не попитаме по човешки: Искаш ли татко ти да те вземе в събота? И детето чувства вина и се разкъсва, но ние си доказваме колко сме силни. А малките също имат свое мнение и мечти, а ние с лека ръка ги убиваме.
Та, Силве, извинявам се, че толкова късно и не на място, но исках да знаеш, че понякога, когато имам време те чета. Аз съм зависима от други неща, въпреки че съм независима, щото нищо не зависи от мен!
-
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ! ПРЕГРЪЩАМ ВИ!
От някой коментари, май ми светна сигнално жълто- точно навреме!
ОБИЧАМ ВИ! -
И ние те обичаме!!!
-
Внимавай, изумрудено-зелена Силвия! Да не би да се пристрастиш към откровената откровеност!
Много се радвам за емоциите, които са те обвзели
Тук всички сме пристрастени
Добре дошла в клуба !
-
Силви, заобичах разказите ти, а тази малка изповед е толкова искрена и на моменти така виждах себе си, че мога само да ти благодаря за поредната порция удоволствие, която ми поднесе. Едва ли някой ще може да ме убеди, че не се е вълнувал за това как се приемат писанията му/й. Със сигурност животът ти извън сайта също е много интересен, защото "материалът", който въображението ти обработва и превръща в художествена литература, е там някъде, навън. Прегръдка?*
-
с Мая
-
изразила си "радини вълнения" на може би всеки регистриран тук
благодаря ти
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
