19 ene 2008, 21:34

Самотен монолог... по действителен случай

  Prosa
1.8K 0 5
   Дадох ти всичко. Разума,сърцето си... А исках съвсем малко - частица от твоята обич. Късче нежност исках да ми подариш. Но не. В замяна получих само жестока болка и голямо разочарование.
   Разкрих цялата си любов пред теб. Очите ми блестяха и пръскаха топлина. Ръката ми трепереше, когато ти говорех. Но в думите си аз бях напълно сигурна, защото идваха от сърцето ми. А ти? Мълчанието ти ме убиваше. Стоеше пред мен, а погледът ти шареше наоколо. Тогава се почувствах като в самотен  моноспектакъл - бях сама на сцената, прожекторът ме осветяваше, но нямаше никой пред мен, залата беше празна.
   Дори не ме изчака да завърша. Най-безчувствено си тръгна. Как не те заболя за мен? За искреността ми, на която не обърна внимание. За любовта ми, която потъпка. Не ти ли дожаля, че ме боли? Но знаеш ли, колелото се върти. Някой ден ще ти се върне и тогава ти ще страдаш по несподелената любов. Това ще бъде моето отмъщение и твоето наказание. Тогава ти ще си на сцената, изпълнен с искреност, но никой няма да те чува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси!
  • уникален завършек.Въпреки, че няма да ти е смешно-дори и той да е там, просто ще има възмездие, ти ще знаеш, че той тогава, в този момент на сцената-дори и за кратко, дори и за миг, ще те е разбрал, ще е осъзнал и ще се е почувствал като теб!Струва си това чакане.
  • Благодаря ви!!!
  • Истинско...
  • Кратко,същевременно красиво и много съдържателно.

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...