shemetna (Радостина)
10 24
19.01.2008 г., 21:34 ч.

Самотен монолог... по действителен случай 

  Проза
1487 0 5
   Дадох ти всичко. Разума,сърцето си... А исках съвсем малко - частица от твоята обич. Късче нежност исках да ми подариш. Но не. В замяна получих само жестока болка и голямо разочарование.
   Разкрих цялата си любов пред теб. Очите ми блестяха и пръскаха топлина. Ръката ми трепереше, когато ти говорех. Но в думите си аз бях напълно сигурна, защото идваха от сърцето ми. А ти? Мълчанието ти ме убиваше. Стоеше пред мен, а погледът ти шареше наоколо. Тогава се почувствах като в самотен  моноспектакъл - бях сама на сцената, прожекторът ме осветяваше, но нямаше никой пред мен, залата беше празна.
   Дори не ме изчака да завърша. Най-безчувствено си тръгна. Как не те заболя за мен? За искреността ми, на която не обърна внимание. За любовта ми, която потъпка. Не ти ли дожаля, че ме боли? Но знаеш ли, колелото се върти. Някой ден ще ти се върне и тогава ти ще страдаш по несподелената любов. Това ще бъде моето отмъщение и твоето наказание. Тогава ти ще си на сцената, изпълнен с искреност, но никой няма да те чува.

© Радостина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси!
  • уникален завършек.Въпреки, че няма да ти е смешно-дори и той да е там, просто ще има възмездие, ти ще знаеш, че той тогава, в този момент на сцената-дори и за кратко, дори и за миг, ще те е разбрал, ще е осъзнал и ще се е почувствал като теб!Струва си това чакане.
  • Благодаря ви!!!
  • Истинско...
  • Кратко,същевременно красиво и много съдържателно.
Предложения
: ??:??