16 abr 2009, 16:24

Самотник

  Prosa » Otros
1K 0 0

В парка аз дойдох да потърся своя дух,  да прочистя своя слух от празни думи.  Седя на обрисуваната пейка,  срещу мен е празна друга,  а отдясно зад гърба ми двойка влюбени се радват на живота.  Главата ми се мота, сърцето ми във болка е сковано,  да се спускам в живота е било рано.  Уморен от нищото в живота свой, от празнотата в деня мой.  Еднообразно е каквото и да правя, не искам себе си с празни илюзии да храня.  И пейката до мен е празна, и мястото до мен свободно е, и във душата пуста - грозно е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...