В парка аз дойдох да потърся своя дух,  да прочистя своя слух от празни думи.  Седя на обрисуваната пейка,  срещу мен е празна друга,  а отдясно зад гърба ми двойка влюбени се радват на живота.  Главата ми се мота, сърцето ми във болка е сковано,  да се спускам в живота е било рано.  Уморен от нищото в живота свой, от празнотата в деня мой.  Еднообразно е каквото и да правя, не искам себе си с празни илюзии да храня.  И пейката до мен е празна, и мястото до мен свободно е, и във душата пуста - грозно е.