Apr 16, 2009, 4:24 PM

Самотник

  Prose » Others
1K 0 0

В парка аз дойдох да потърся своя дух,  да прочистя своя слух от празни думи.  Седя на обрисуваната пейка,  срещу мен е празна друга,  а отдясно зад гърба ми двойка влюбени се радват на живота.  Главата ми се мота, сърцето ми във болка е сковано,  да се спускам в живота е било рано.  Уморен от нищото в живота свой, от празнотата в деня мой.  Еднообразно е каквото и да правя, не искам себе си с празни илюзии да храня.  И пейката до мен е празна, и мястото до мен свободно е, и във душата пуста - грозно е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...