Дворецът се издигаше на брега на морето. Когато принцесата отваряше прозореца си, виждаше синьото небе и синьото море. Винаги това синьо я изпълваше с щастие.
Царят изпълняваше и най-глупавите прищявки на дъщеря си. Но сега беше решил да я омъжи и не отстъпваше. Не искаше да чуе протестите ù.
Принцесата беше умна девойка и реши, че трябва умен мъж да намери. Този, който иска за нея да се ожени, трябва сватбен подарък да поднесе. И не какъв да е, а небето и морето в него да са заедно. Това искаше принцесата. Затвори се в стаята си и зачака да види, колко са умни мъжете, които искат ръката ù.
Започнаха да идват принцове от далечни царства. Носеха вода от море, рисунки на небе, рисунки на небе и море, а един донесе даже рапан. Да слуша с него шума на морето. Принцесата се смееше и побягваше навън.
В града живееше момък. Ваеше от злато накити. С много любов ги изработваше и всички го уважаваха за това. Беше го прочула майсторската работа. Та, този младеж реши да опита късмета си. Като рабо ...