22 may 2020, 6:39

Сбогуване 

  Prosa » Relatos
1219 9 15
1 мин за четене

Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своите домашни любимци, но в този случай "Той" избра своя човек, с намерението да го направи щастлив. И успя! Никога няма да забравя онзи прекрасен котешки поглед, който безмълвно изрече думите:
"Не търся нито храна, нито подслон, тук на която ѝ врата да измяукам, получавам онова, от което имам нужда, но така като те гледам, ти ми изглеждаш доста нуждаеща се и аз съм точно този, който ти трябва."
Ако някога някой ме попита, кое е нещото, което най-много ме е впечатлило в Белгия, то със сигурност няма да бъдат високите катедрали, нито средновековните сгради, нито красивите паркове и добре устроения живот, моят отговор ще бъде:
"Един стар черен котарак!"
Никога до сега не бях срещала животно с толкова уравновесен характер, разбиращо всяко мое движение и дума, въпреки, че до този момент той не бе чувал и грам българска реч.
Тръгна си от живота ми точно толкова тихо, както ѝ се появи, а в мен остана чувство на празнота и тъга. Смело мога да заявя, че това бяха прекрасни четири години, в които аз непрекъснато учех по нещо и то не от кой да е, а от един черен стар котарак. Де да можехме и ние, хората, да обичаме така безусловно като тях, животните! 


Ще ми липсваш, прекрасно мое старо момче!

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Антоан!
  • Иржи, Пепи, Ели, Ангелче, благодаря ви, че сте прочели моето откровение. Животинките никога не идват в живота ни случайно! Спокойна вечер на всички и честит празник!
  • Руми, разплака ме с този прекрасен разказ! Спомних си за моя мил сиамски котарак - най-любвеобилното същество! Съчувствам ти!
  • На животното не му трябва език, то е като детектора на лъжата и разбира по интонацията. За това е добре не да четем и слушаме какво се "казва", а защо се казва.
  • Казват, че котката се привързва към дома, а кучето-към господаря си/човека/.Също, че котката може да те одере, ако я ядосаш, а кучето и в устата му да бръкнеш, няма да те захапе.Е, както хората, така и при животните има добри и лоши екземпляри,всичко можеш да очакваш....Аз ,например, се страхувам да ги докосна и то без причина....Но, който гледа животно се привързва към него и страда, когато си отиде....Щом е така, Руми, трябва да си вземеш друго коте и то малко, за да има дълъг живот!
  • Благодаря ви, скъпи приятели, че споделихте моето сбогуване. Още от детството ми, около мен винаги е имало котки, просто ги обичам, но се бях зарекла да не се привързвам много, тоест, да не си взимам котка повече, защото всяка раздяла е твърде болезнена. Навярно котките не са на моето мнение и сами ме намират, а аз се разтапям до неузнаваемост!

    Юри, гушни твоята сива котаранка сладуранка от мен и я почерпи с нещо вкусно!
  • Прекрасно написан разказ-спомен!
    Поздравявам те, Руми!
  • Чудесен разказ за безусловната любов! Котките са лечители и учители. Не е вярно, че се привързват само към къщата и не обичат човека. Това умозаключение е измислено от хора, които не познават котките, а най-вероятно и котките не искат да ги познават.
  • Миличкият!
    Историите за животинки ме трогват повече, отколкото за човеци.
  • Котките са магически същества. Те притежават силата да отнемат както физическата така и душевната болка. Докосват те нежно по носа с муцунка, така те даряват с целувка. Казват ти: аз те обичам и съм до теб... 💋
  • Лирична изповед!
    В любовта многословието е подозрително.
    Любовта е красива в безмълвен жест, в топъл разбиращ поглед и грижа за приятелите. И тогава спомените са награда за преживяното.
    Поздравления за написаното от теб, Руми!
    Много ми допада този минорен тон и ме препраща при нежните блянове на моето детство!
  • Колко топло и нежно е описано, стана ми тъжно за котарака.
  • Ой, миличкият...
    Поне е бил обичан!
  • Колко много може да ти даде “Един стар черен котарак”!
    С любов и болка ги изпращаме, Руми!
    ПП
    Аз пък имам - стара сива котарана...
Propuestas
: ??:??