Сбогуване
Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своите домашни любимци, но в този случай "Той" избра своя човек, с намерението да го направи щастлив. И успя! Никога няма да забравя онзи прекрасен котешки поглед, който безмълвно изрече думите:
"Не търся нито храна, нито подслон, тук на която ѝ врата да измяукам, получавам онова, от което имам нужда, но така като те гледам, ти ми изглеждаш доста нуждаеща се и аз съм точно този, който ти трябва."
Ако някога някой ме попита, кое е нещото, което най-много ме е впечатлило в Белгия, то със сигурност няма да бъдат високите катедрали, нито средновековните сгради, нито красивите паркове и добре устроения живот, моят отговор ще бъде:
"Един стар черен котарак!"
Никога до сега не бях срещала животно с толкова уравновесен характер, разбиращо всяко мое движение и дума, въпреки, че до този момент той не бе чувал и грам българска реч.
Тръгна си от живота ми точно толкова тихо, както ѝ се появи, а в мен остана чувство на празнота и тъга. Смело мога да заявя, че това бяха прекрасни четири години, в които аз непрекъснато учех по нещо и то не от кой да е, а от един черен стар котарак. Де да можехме и ние, хората, да обичаме така безусловно като тях, животните!
Ще ми липсваш, прекрасно мое старо момче!
© Руми All rights reserved.
Благодаря, Антоан!
