Той караше бавно автомобила. Беше към 20 часа. Леко ръмеше. Хиляди мисли минаваха през главата му. До него беше жената на негов приятел. Отиваха у тях, мъжът ù беше на работа. Струваше му се, че сънува. Най-красивата жена, която познава и той самия. Погледна я. Беше слаба и дребничка, с дълга черна коса, красиво бяло лице и големи тъмносини очи. Още докато се запознаха, той се влюби в тези очи. А след това и в прекрасната ù усмивка. Тя винаги беше усмихната, нежна, държеше се като дама, винаги беше стилно облечена. Тя беше идеала му за жена, но беше недостижима мечта – съпругата на най-добрия му приятел. Той беше мечтал за нея стотици пъти. И ето сега се срещнаха случайно, заприказваха се, той предложи да я закара до тях, защото ръмеше. Тя се съгласи. Това беше шанса му да бъде с нея.
Пристигнаха. Той загаси двигателя на колата. За момент поседяха така в колата без да се погледнат. Той се обърна към нея и се усмихна нежно. Видя, че тя е леко притеснена. Тя също се усмихна леко. Той усе ...