29 ene 2008, 8:35

Сбъдване 

  Prosa » Otros
1311 0 4

Крия се от стържещите писъци на празното. Блокиращи дишането. Резонират глухо в ушите ми. И разкъсват... сякаш стръв...

Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...

Ненаситно разлиствам хризантеми в утринното. Сякаш търся изгубеното настроение – среща на калинка с дъжда... Времето бясно препуска в коремите ни и гали със завидна мелодичност.

Открадвам си целувки по нослето... и боси стъпки в тревата, със синкави дъги по стръкчетата. Вещае езерност в обятията. И смокинов аромат...

Ще тичаме ли жадно по ръба на на капките? Безутешно. Непринудено. По детски дори. За да преоткриваме всеки път себе си в малките вадички. И да потапяме ръце в отражението си... търсещи да срещнем пръсти под водата. Пръсти родили вълни от трептение.

Колко сияние виждам днес в образа ти. Кимам в знак на съгласие. Да стопим с гърбовете си празното. Да сбъднем духа на мечтанието... за да изживеем нашите пролетности. Всички онези пролети. Които така неволно пропуснахме.

© Ралица Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Повик за сбъдване!
    Харесвам изказа ти!
    С обич за теб!
  • Обичам да те чета!
  • Имаш богато въображение и честно казано мъничко ти завиждам !Надявам се един ден и аз да мога да пиша така приказно и да влияя на читателите по начина,по който ти успяваш да им повлияеш!Невероятна творба !
  • Харесва ми!
Propuestas
: ??:??