3 feb 2005, 11:25

Секс

  Prosa
5.8K 0 7

Obra no adecuada para menores de 18 años

1 мин за четене
Сънено отварям очи. Клепачите лепнат. Това е сигурно от целувките. Все още усещам топлината на тялото ти. Обичам те. Споменът ме заля като гореща вълна. И въпреки, че виждах голото ти мокро тяло под душа, все още напрежението растеше. Обичам те. Само при мисълта за теб, земното притегляне губеше силата си и .... Мислите се плъзгаха по тялото ти като топлия дъх. Бавно пръстите галеха нежната кожа. Езикът ми се спускаше към зърната на гърдите, ласкаво и игриво ги завърташе между устните , за да започне след това плавно да се спуска надолу по следата на ледената бучка, пусната да се плъзга между гърдите. Усещах настръхналата кожа. Следата от леда беше все още студена и езикът я следваше. След това си поигра малко в трапчинката на пъпа, погъделичка леко и продължи надолу, докато ръцете галеха вътрешноста на бедрото. Тръпка разтърси тялото и се предаде въху корема, който конвулсивно се сви и предизвика мъжките устни. Те заиграха, слязоха още надолу, езикът плъзна между бедрата и замърда игриво между устните. Ръцете бяха протегнати напред и мачкаха леко настръхналото зърно. Стон. Още един. Нежно мъркане. Езика играеше все по интензивно. Стоновете зачестиха. Нокът премина скоростно през корема и той наново се сви конвулсивно, като предаде тръпката надолу. Силен вик изтръгнаха устните. Зов, зов за проникване. Скорост. Задъхване, бързина, стъпала, които бягаха по мускулите на бедрата и корема. Нов тласък хвърли телата в последна крещяща, гореща конвулсия. В този момент се чу рев. Мъжът викаше. Викаше без да може да сдържа тръпката и все по голямото желание да влиза навътре. И още. И още – безкрайно, нежно, плавно, бавно, приятно отпускане......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивомир Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...